Материал2

Предложение за работно определение на тероризъм

Татяна Дронзина

(Текстът е част от статията на Tatyana Dronzina. El nuevo terrorismo global y sus implicaciones para los balcanes. Documentos de trabajo : política y gestión, Nº. 6, 2006)

От тази позиция тръгва моето предложение за определение, което е следното: тероризъм е преднамерено насилие, насочено към граждански лица или обекти, или към военни лица и съоръжения в невоенно време, целящо модифициране на поведението в желана насока на мишена, различна от непосредствената. Основанията на това предложение са следните.
Първо, то не специфицира извършителите, защото, ако се допусне, че всеки – група, индивид, организация, институция или държава може да бъде извършител или вдъхновител на акта, тогава специфицирането става безсмислено.
Второ, съдържа само компонента „преднамерено насилие” без да определя дали става въпрос за акт или процес, за физическо или психологическо насилие. Разграничаването на акт и процес не е възможно във всички случаи. Например, ако неизвестна „дебютираща” организация поеме отговорността за грандиозна атака, ще бъде ли нейната неизвестност или дебютиращ статус основание актът да не бъде квалифициран като терористичен? Не е логично отговорът да бъде отрицателен. От друга страна, не е направено разграничение между различните видове насилие , защото както физическото (терористичният акт) така и психическото (заплахата от неговото извършване) са в състояние да тероризират населението, тоест, да събудят в него чувства на страх и крайна тревожност. Каквато и да е природата на насилието, обаче, то винаги е преднамерено, предварително планирано и търсено, то няма инцидентен характер.
Трето, елементът „страх” е изключен и защото в много отношения „сплашването” принадлежи на епохата на класическия терор. Масирани убийства като тези от 11 септември причиняват далеч повече от страх – причиняват загуби, които са абсолютно сравними със загуби по време на война. Освен това, терористичното насилие цели не просто създаване на страх, а на страх, „който кара някой друг…да създаде съвършено различна програма на действие, удовлетворяваща желанията на терористите;” цел на убийството е не толкова смъртта на непосредствената жертва, а провокирането на нещо друго което би довело до промяна на политическите условия (и възприятия) по начин, който благоприятства последните цели на терористичната група. Тероризмът предава послание; неговата цел отива отвъд нанасяне на вреда на материалните ресурси на врага.
Четвърто, приета е основната идея на описаната по-горе комуникационната парадигма, а именно, че групата на жертвите е случайно избрана; тяхната вина се заключава единствено в това, че се оказали в неправилното време на неправилното място. Те имат малко значение за терористичната група, а доколкото имат такова, то се заключава във факта, че представляват по-широка аудитория, към чиято реакция терористите се стремят. Истинската мишена в общия случай е друга, макар че и това не е безспорно.
Пето, тероризмът не е определен като политическо насилие, доколкото, според автора, това твърдение не е безспорно и подлежи на дискусия, която не може да се води от чисто теоретични позиции, а се нуждае от убедителни емпирични доказателства.