неделя, 28 декември 2008 г.
събота, 27 декември 2008 г.
сряда, 24 декември 2008 г.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА "ЖЕНСКИ САМОУИБЙСТВЕН ТЕРОРИЗЪМ"
Уважаеми колеги,
Имам удоволствието да ви информирам, че от началото на декември на книжния пазар е новата ми книга Женският самоубийствен тероризъм, Военно издателство, 2008, София.
Книгата ще бъде официално представена на 15 януари 2009 г. във Военния клуб от 18 часа след обяд.
Вашето присъствие ще бъде комплимент за мен.
С най-топли предварителни благодарности
Татяна Дронзина
събота, 2 август 2008 г.
СПИСЪК И ОЦЕНКИ (летен семестър 2007/2008)
Списък и оценки (летния учебен семестър -2007/2008)
Уважаеми колеги,
Бихме желали да ви благодарим за удоволствието да работим заедно и да ви поздравим за резултатите. Някои бяха отделили повече време, други - по-малко, но всички без изключение се преставихте много достойно. Насърчаваме ви да пристъпите към изработване на курсов проект и ви уверяваме, че написаните от вас материали са добра основа за магистърска теза, ако пожелаете да правите такава в областта на тероризма.
Пожелаваме ви весело лято и успех в магистърската програма
Таня и Даниел
Задочно обучение
16123 Радослава Славчева Стоянова - Мн. добър 5
16127 Елеонора Богданова Хардалиева - Мн. добър 5
16128 Галя Валериева Йорданова - Отличен 6
16130 Иван Петков Филипов - Мн. добър 4,50
16131 Александър Веселинов Манов - Отличен 6
16132 Аспарух Лашев Аспарухов -
16135 КИРИЛ ПЕТКЪВ КИРИЛОВ -
16138 Валя Димитрова Станимирова - Отличен 6
161006 Нина Димитрова Бялкова - Отличен 5,50
161008 АНДРЕЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - Много добър 5
16129 Васил Петров -
16125 Ивайло Аврамов - Отличен 6
16139 Стоико Манджуков - Отличен 5,50
16124 Цветелина Лилова - Отличен 6
Уважаеми колеги,
Бихме желали да ви благодарим за удоволствието да работим заедно и да ви поздравим за резултатите. Някои бяха отделили повече време, други - по-малко, но всички без изключение се преставихте много достойно. Насърчаваме ви да пристъпите към изработване на курсов проект и ви уверяваме, че написаните от вас материали са добра основа за магистърска теза, ако пожелаете да правите такава в областта на тероризма.
Пожелаваме ви весело лято и успех в магистърската програма
Таня и Даниел
Задочно обучение
16123 Радослава Славчева Стоянова - Мн. добър 5
16127 Елеонора Богданова Хардалиева - Мн. добър 5
16128 Галя Валериева Йорданова - Отличен 6
16130 Иван Петков Филипов - Мн. добър 4,50
16131 Александър Веселинов Манов - Отличен 6
16132 Аспарух Лашев Аспарухов -
16135 КИРИЛ ПЕТКЪВ КИРИЛОВ -
16138 Валя Димитрова Станимирова - Отличен 6
161006 Нина Димитрова Бялкова - Отличен 5,50
161008 АНДРЕЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - Много добър 5
16129 Васил Петров -
16125 Ивайло Аврамов - Отличен 6
16139 Стоико Манджуков - Отличен 5,50
16124 Цветелина Лилова - Отличен 6
16136 Деница Боева - Отличен 6
15108 Георги Николов Димов - редовно обучение
ЗАБЕЛЕЖКА: С ГЛАВНИ БУКВИ СА ОТБЕЛЯЗАНИ ИМЕНАТА НА СТУДЕНТИТЕ ,КОИТО НЕ БЯХА НА ПРИСЪСТВЕНИТЕ ЗАНЯТИЯ.
сряда, 2 юли 2008 г.
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УДВОЯВАНЕ НА КРЕДИТИТЕ
Драги колеги,
Този курс ви дава 4 кредита. Ако положите повече старания, можете да ги удвоите. Начинът това да се случи е да подготвите КУРСОВ ПРОЕКТ.
Процедурите по изработване на курсов проект са както следва:
- Темата на курсовия проект се договаря с преподавателя.
- Темата се избира така, че да бъде съобразена с вашите интереси и да допринася за вашият успех в професионалната ви кариера.
- Курсовият проект може да включва развитие на определен теоретичен проблем, изследване на литература и изготвяне на библиография, работа на терен, преглед на бази данни и медии, превод и анализ на първични документи и др.
- В хода на подготовката на курсовия проект преподавателят е на разположение на студентите за консултации и индивидуална работа
- Курсовият проект следва да има обем от 3800 до 4000 думи.
- Той се представя в срок, уговорен от преподавателя и студентите, който се отнася за всички студенти от курса, и обикновено е с един месец по-дълъг от срока за изработване на изпитното есе.
- курсовият проек може да послужи за основа на магистърска теза, ако вашият интерес към проблема е траен и дълбок
- Намерението за подготовка на курсов проект следва да се заяви в края на присъствените занятия.
Насърчавам ви да се възползвате от възможността за изработване на курсов проект, за да удвоите кредитите си и задълбочите знанията си. Пожелавам ви успех.
вторник, 1 юли 2008 г.
Информация за магистърските ми курсове
Уважаеми студенти от магистърските програми на катедра Политология,
На посочените по-долу адреси се намират блоговете на всички ми курсове в магистърските програми на катедра Политология. Там можете да намерите цялата информация, отнасяща се до съвместната ни работа. С удоволствие ще разговарям със всеки от вас, който желае да научи нещо повече. Въпреки това бих ви помолила най-напред да посетите блоговете, за да не губите времето си за неща, които можете да намерите наготово.
1. Блог на курс Проектен цикъл http://dronzinaprojectdesign.blogspot.com/
2. Блог на курс Тенденции в женския самоубийствен тероризъм http://didroacademiccourse.blogspot.com/
3. Блог на курс Интеркултурно посредничество http://dronzinamediation.blogspot.com/
4. Блог на курс Идентичността в етническите конфликти http://dronzinaidentichnostconflicti.blogspot.com/
5. Блог Магистърска теза с Татяна Дронзина http://dronzinamathesis.blogspot.com/
Оставам на ваше разположение за всяка информация, консултация или съдействие от което се нуждаете.
Пожелавам ви успех
Татяна Дронзина
На посочените по-долу адреси се намират блоговете на всички ми курсове в магистърските програми на катедра Политология. Там можете да намерите цялата информация, отнасяща се до съвместната ни работа. С удоволствие ще разговарям със всеки от вас, който желае да научи нещо повече. Въпреки това бих ви помолила най-напред да посетите блоговете, за да не губите времето си за неща, които можете да намерите наготово.
1. Блог на курс Проектен цикъл http://dronzinaprojectdesign.blogspot.com/
2. Блог на курс Тенденции в женския самоубийствен тероризъм http://didroacademiccourse.blogspot.com/
3. Блог на курс Интеркултурно посредничество http://dronzinamediation.blogspot.com/
4. Блог на курс Идентичността в етническите конфликти http://dronzinaidentichnostconflicti.blogspot.com/
5. Блог Магистърска теза с Татяна Дронзина http://dronzinamathesis.blogspot.com/
Оставам на ваше разположение за всяка информация, консултация или съдействие от което се нуждаете.
Пожелавам ви успех
Татяна Дронзина
събота, 28 юни 2008 г.
Материал 3
2.3. Исторически прецеденти
Това е част от книгата на Татяна Дронзина, посветена на женския самоуибйствен тероризъм. Книгата е под печат и се очаква да бъде публикувана през октомври.
Въпреки че съвременният самоубийсвен тероризъм е нова явление, той комбинира „всички цели на политическото самоубийство от по-ранни епохи: демонстрация на ангажираност, военна тактика и протест.”[1] Това оправдада търсенето ако не на исторически паралели, то поне на исторически прецеденти, които биха допринесли за намиране на отговор на въпроса какви мотиви лежат в основата на готовността да се отнеме собствения, а при определени обстоятелства, чрез собствения - и на чуждия живот.
Писателят романтик от 19 век Томас Декуинсей, поставя началото на сравнителните изследвания на тероризма, идентифицира върху три прототерористични групи: Удушвачите, които съществуват в Индия според него, от времето на Херодот до 1836 година, а според други, около 11 века, и биват окончателно премахнати от англичаните; сектата на исмаилитите, наречени още Assasins, която възниква през 11 век и просъществува повече от 200 години и Зилотите и Сикариите, активни в продължение на около четвърт век.[2] Последните две практикуват действия, които, при всички условности, съпровождащи историческите паралели, биха могли да бъдат окачествени като самоубийствени. Те ще бъдат разгледани в този параграф, наред със самоубийствените мисии в Югоизточна Азия в колониалния период.
2.1.1.Зилоти и сикарии
Зилотите и сикариите, често разглеждани[3] като групата на зилот-сикариите[4], са радикални формирования, свързани с юдейството. Не съществува единодушие за характера на отношенията между тях. Някои ги разглеждат като свързани, други – като тъждествени, (но назовавани по различен начин в различни периода заради смяна на тактиката), трети – като напълно различни. В този текст е възприет възгледа, (Smith, Horsley и др.), че става въпрос за две различни, враждебни една към друга групи,”[5] които не споделят нищо повече от определени радикални интерпретации и практики.
Въпреки че възникват и се развиват в 1 в пр.Хр., зилотите и сикариите продължават да бъдат обект на оживени дискусии и противоречиви оценки. Едни ги смятат за „древни еврейски терористи”[6], други за религиозно мотивирано освободително движение,[7] трети за месианска тенденция,[8] четвърти говорят за тях като за страна в идеологически конфликти.[9] Horsley описва по следния начин състоянието на академичния и политическия дебат: „Концепцията за зилотите се оказа крайно полезна за религиозното мислене на 20 век; оказа се полезна както за североатлантическата теология и библейските изследвания, така и за еврейската история и ционизма. В текстовете по еврейска история, зилотите се описват като славен пример за евреите, които се борят безкомпромисно за техния Бог Тора и за своята земя…против римските завоеватели…Християнските теолози и библийските учени разглеждат зилотите като защитници на революционното насилие…Изследванията на Новия завет ги възприемат като религиозно мотивирано съпротивително движение…”[10]
Основен източник, който хвърлят светлина върху създаването и съществуването на двете радикални секти са произведенията на Йосиф Флавий История на юдейската война и Юдейски древности. Той пише за зилотите като за „четвъртата философия” след садукеите, фарисеите и есеите[11]. Нови възможности за изследване създава откриването[12] (1947 г) на Ръкописите от Мъртво море[13] и възстановяването на Масада, крепостта на сикариите, превзета през пролетта на 72 година.
Думата zealous, jealous, е от гръцки произход и в класическите текстове има различни конотации: Платон я използва в смисъл на ентусиаст, Исократ – в смисъл на „имитирам”, Полибий в смисъл на „обект на имитация”, Диодирий в смисъл на „ревнив”, Плутарх в смисъл на „стил”, Филон в смисъл на „благоговение”, „ревност”. Йосиф използва думата като прилагателно в смисъл на „посветен”, „фанатик”, „ревностен”. Като съществително, “zealots” се отнася до специфична „партия”, създадена и организирана от Елиезер, сина на Симон. В История на Юдейската война името на тази групировка се споменава 51 пъти; като дата на нейното формиране се сочи 66 година преди Христа, а дейността й се развива след установяването на временното правителство, дошло на власт след победата над Цестий.[14] Може да се приеме, че зилотите се оформят като опозиция на временното правителство, в чиято лоялност се съмняват.
Зилотите са концентрирани в Йерусалим; от текстовете на Йосиф може да се направи извода, че те превръщат Втория храм в своя база и крепост, в която два пъти са принудени да се оттеглят[15]. По време на великото еврейско въстание те призовават да се изгонят римляните със силата на оръжието, а след временния успех - да се продължи борбата, защото, според тях, Израел не може да има друг владетел, освен потомък на цар Давид. Въпреки липсата на яснота и убедителни обяснения на мотивацията и действията на зилотите, се приема за доказано, че формирането на тяхното движение, създадено в условията на римската реконкиста, и техният опит да създадат ново правителство в Йерусалим, стават „повратна точка във въстанието”. Те блокират стратегията на режима на висшето духовенство насочена към посредничество, като „дават време и възможност на други значими групи да се формират и мобилизират за бъдеща съпротива на римската реконкиста.”[16] Редица изследователи оценяват групата като радикална именно по причина на това, че изключват от дневния ред самата възможност за умерени действия. David Rapoport[17] им вменява отговорността за масовите бунтове против гръцкото население и римляните, разрушаването на Храма, и опостушаването на земите. Според него, зилотите и сикариите са вдъхновили у следващите поколения други бунтове срещу Рим, довели до унищожаването на големите еврейски центрове в Египет и Кипър, опостушаването на Юдея и в крайна сметка – изгнанието, което оказва травмиращо влияние върху еврейското съзнание и става главна черта на еврейския опит за следните два хилядолетия, „променяйки фактически всяка институция в еврейски живот.”[18] Въпреки че се радва на широка популярност в политическите науки, тази оценка всъщност не е изцяло точна – най-малкото поради обстоятелството, че според преобладаващото мнение, групата на зилоти-сикариите никога не е съществувала като такава, следователно нейното целокупно въздействие на бъдещите събития не може да бъде нищо друго освен фикция. Оценката на Rаpoport се привежда тук не за да се оспори описанието и анализа на последствията от действията на радикални групи, а защото съществува съмнение за субекта на тези действия; субект, чието неправилно определяне би повлиял на верността на самата оценка.
Според преобладаващото мнение, между зилотите и сикариите всъщност никога не се установява сътрудничество. Едно от обясненията на това защо сикариите не подпомагат своите сънародници в борбата им против римляните може да се крие в обстоятелството, че те се противопоставят на всяко правителство в Юдея, независимо кой го оглавява. Сикариите смятат зилотите за предатели защото са приели смъртен да бъде глава на държавата.[19]
В произведенията на Йосиф намираме сведения и за другата радикална секта – сикариите. Думата , е извлечена от латинското sicae, което означава кама, кинжал. Нарича ги така поради факта, че използват ками или кинжали за умъртвяване на жертвите си.[20] Сикариите се смятат за последователи на Юда от Галилея, който, след идването на Кириний призовава юдеите да възстанат срещу Рим и да не плащат данъци. Политическата им идеология почива на 4 основни принципа: римският ценз и произтичащото от него плащане на данъци създава условия за робство на еврейския народ, който би трябвало да се стреми към свобода; второ, плащането на данъци означава подчинение на римляните, докато евреите трябва да признават и да живеят по законите на своя единствен господар – Бога; трето, те вярват че Бог ще ти подкрепи ако се борят за неговата кауза и четвърто, приемат, че ако бъдат убити преди да дойде неговото царство, ще заслужат името на мъченици загинали в името му. Целта на сикариите е освобождение на еврейския народ от нелегитимното, според тях, римско управление; следователно, те схващат действията си в съзвучие с есхатологичното желание на Бога, техен единствен и истински господар.[21]
Сектата на сикариите е активна в градовете. „Някои от тези бандити – пише Йосиф – отидоха в града като да се помолят Богу. С кинжали, скрити под дрехите, те се смесиха с хората и убиха Джонатан. Тъй като убийството остана ненаказано, оттогава насетне бандитите съвършено спокойно отиваха в града по празниците и с добре прикрити оръжия се смесваха с тълпите. …Те извършваха убийства не само в целия град, но и в Храма.”[22] Предвид това Horsley разграничава тяхната тактика от бандитизма, практикуван като правило в аграрни райони и общества, а също така и от партизанската война, и я определя като терористична тактика, отличаваща се с три основни характеристики: символични, селективни убийства, убийства придружени с разрушаване и плячкосване на собствеността на богатите и власт имащите, и отвличане и вземане на заложници, като във всички случаи действията им имат избирателарактер и са насочени срещу техни сънародници, а не против римските войници и граждански лица.[23] Символичните убийства, са насочени както срещу общността, така и срещу власт имащите, за да предотвратят колаборационазма на първите и да комуникират, според Moss, на вторите, че се атакуват символи на „нормативните структури и отношения, които представляват поддържащата рамка на обществото”.[24] Тази тактика демонстрира на про-римски настроената висша класа нейната собствена уязвимост, а също така и цели да предизвика насилие от страна на управляващите,[25] като в първия случай предлага алтернативно лидерство, а във втория създава впечатление за самосбъдващи се прогнози, които и днес са характерни за терористичните движения и групи. Убийствата, придружени с унищожаване и плячкосване на собствеността, преследват, освен горните цели, и „унищожаването на лоялността” на фермерите-арендатори и обезземлените работници към богатите поземлени собственици, от които тяхното оцеляване изцяло е зависело.[26] Може би по тази причина Йосиф ги нарича още и lestai (разбройници, бандити), и ги държи отговорни за всички нещастия, които се струпват върху юдеите от времето на Юда до изгарянето на Храма.
Според Йосиф Флавий, дейността на сикариите генерира състояние на страх и дезориентация у еврейската общност, чието поведение те се стремят да променят в по-радикална посока: „Създадената паника беше по-обезпокоителна от самото нещастие; всеки, като на бойно поле, всеки час очакваше смъртта си. Хората наблюдаваха издалеко враговете си и не се доверяваха даже на приятелите си, когато те се приближеха. …Толкова незабележими бяха конспираторите и толкова умели в избягването на ареста.”[27] Според същия автор, сикариите са едни от главните виновници за избухването на въстанието, в което обаче не заемат водеща роля. След бунта през 65 година оцелелите се изтеглят към Масада, като сред тях е и Елиезар, синът на Харий, който става техен лидер. От добре укрепената крепост, строена като убежище, сикариите извършват набези срещу жителите на Юдея, обитаващи околностите. Според Zeitlin те се появяват на историческата сцена отново едва през 72-73 година, когато Флавий Силва атакува крепостта Масада,[28] което, според повечето историци означава, че сикариите не са взели участие във въстанието срещу римляните. Съществуват различни обяснения за подобно поведение, като нито едно от тях не може да се смята исторически и документално за напълно доказано. Обсадени, те не оказват активна съпротива, а се ограничават с построяването на втора, вътрешна защитна стена. Когато и тя бива достигната от войниците на Флавий Силва, деветстотин и шестдесетте защитници на Масада сред които мъже, жени и деца, избират масовото самоубийство. Те пристъпват към този акт по призива на своя лидер, който, произнася редица пламенни речи, в една от които заявява: „Ние бяхме първите, които въстанахме, и сме последните които се сражаваме срещу тях. Освен това, аз вярвам, че Бог ни прави тази чест, да умрем благородно и на свобода, привилегия, отказана на други, посрещнали неочаквано поражението.”[29]Историческите източници описват по следния начин това събитие от пролетта на 72 година „Преди (самоубийството) те струпаха всичко което беше останало по складовете и го запалиха. Десет мъже бяха избрани да организират убийството на другарите си. Мъже, жени и деца отиваха с радостни възгласи на смърт. След това десетте мъже избраха един, който да убие останалите девет. След като го направи, той запали крепостта и се самоуби. Деветстотин мъже, жени и деца се самоунищожиха. Само две стари жени с пет деца се бяха укрили, та оживяха”[30]. След падането на Масада еврейската държава престава да съществува за около 1900 години.
В произведенията на Йосиф са запазени записите на две речи, които отразяват противоположни възгледи за самоубийството и саможертвата. Едната, според Йосиф, принадлежи на Елиезер[31], а другата – на самия него. Сблъсъкът на двата светогледа може да бъде проследен на основа на обширните откъси от двете речи, намерили място по-долу.
Речта на Елиезер гласи следното: „Бях дълбоко заблуден мислейки, че в нашата борба за свобода като сподвижници имам храбри мъже – мъже, решени да живеят с чест или да умрат. Но вие, изглежда, не сте по-повече по кураж и по смелост от стадо, вие, които се страхувате от онази смърт, която ще ви избави от най-големите страдания. Това е смъртта, която дава свобода на душата и й позволява да се отправи към истинското си жилище, смърт, която позволява свобода от всякакви бедствия. …Нека умрем непоробени от врага, като свободни хора и нека с нашите жени и деца напуснем този свят заедно. Това изискват нашите закони, за това се молят нашите жени и деца. Тази нужда е божия повеля, обратното е желанието на римляните да не умрем преди да бъдем заловени”[32].
Речта на самия Йасиф гласи следното: „Други казва: Благородно е да се умре във война”; да, благородно е съгласно правилата на войната, тоест, от ръката на завоевателя. …”Благородно е да се умре за свободата, казват други. Аз се съгласявам, ако човек умре в борба, от ръцете на онези, които биха ни ограбили. „Не, ние се страхуваме от робството”, казват ми някои. Ние се радваме на свободата! Благородно е да се радваш на самия себе си – би казал друг. Не толкова, казвам аз, има и неблагородни неща. Според мен не може да има по-голям страхливец от оня, който, страхувайки се от бурята, потопява кораба си преди нея; не, самоубийството е противно на природата, която всички живи същества споделяме, и акт на безчестие към Бога, който ни е създал. Получили сме живота си от него и на него трябва да оставим кога да го вземе. Всички от нас, това е вярно, имат смъртни тела, съставени от тленна материя. Но душата е вечна, безсмъртна; това е част от бога, приютена в нашите тела. Ако, някой, на който сме поверили нещо, го използва неправилно, той се смята за вероломен крадец; тогава, за какъв да смятаме онзи, който изхвърля от собственото си тяло онова, което Бог е вложил в него…Ето защо това престъпление, така мразено от Бога, се наказва също и от интерпретаторите на законите. Ето защо е наредено телата на самоубийците да се излагат непогребани до залез слънце, въпреки че можем да погребваме даже телата на нашите врагове по време на война. При други народи законът изисква да се отсече дясната ръка на самоубиеца – онази, с която е воювал сам със себе си – ръката трябва да се отдели толкова неестествено, колкото душата от тялото”[33].
Манихейци
Съществуват сведения, които, въпреки че са по-оскъдни, допълват картината на предисторията на тероризма. Така например Al Baruni пише за манихейците, еретично течение през 3 век след Христа, което се разпространява от Северна Африка до източен Сибир. Негов основоположник е мистикът Мани или Манес (216-между 274-277г.). В манихейството се преплитат философските идеи на будизма, индуизма, зороастризма, юдейството и християнството, като с последните две е свързан и специфичния дуализъм на учението. Според Мани, в света се води вечна борба между тъмнината и светлината, като от царството на добродетелта произтича добродетелта и покоя, а от царството на тъмнината – алчността, завистта, ненавистта и жестокостта. Тъй като злото е проникнало в света на светлината, то отклонява хората от правия път на доброто и благодатта.[34] Според интерпретацията на Al Baruni, Мани приема, че „универсумът е във властта на безкрайна тъмнина и зло, с които трябва да се борим така, че частите на доброто и светлината да могат да се издигнат до небесата, и светът да може да дойда до своя милостив край.” С това оправдание, той изисква от своите последователи да разрушат света, като за тази цел използват самоубийствени атаки.
2.1.2.Assassins
Assassins, шиитска мюсюлманска секта, е обект на различни оценки. Митологизирана от съвременници и изследователи както от европейски така и от неевропейски произход, тя продължава да бъде обект на спорове, в които митът еклектично, а понякога преднамерено, се смесва с историческата истина. Секта от правоверни, които не се колебаят да жертват живота си в името на лоялността към своя лидер, „едно от най-успешните секретни общества”, състоящо се от фанатици, вярващи в божествената си мисия и обучени от учители, които пренебрегват „автентичните демократични идеи на исляма,”[35] „пазители на тайните” (от 'Assasseen' което на арабски означава пазители),[36] убийци действащи под влиянието на хашиша и мотивирани от възможността да си осигурят място в рая, са само част от многобройните познати интерпретации.
Исмаелитите се появяват към средата на осмото столетие като отзвук на схизмата в исляма, като в средните векове на два пъти формират свои собствени държавни обединения: халифата на Хатимид и назарската държава. По времето на най-големия си разцвет халифата на Хатимид обхваща Северна Африка, Сицилия, Египет, африканското крайбрежие на Червено море, Мека, Медина, Сирия и Палестина. Нарастването на неговата мощ е едно от най-големите предизвикателства срещу сунитския ислям, което провокира неговата обяснима враждебна реакция. Исмаелизмът започва да се описва като ерес и отклонение, в резултат на което повечето управляващи династии на средновековния мюсюлмански свят се обявяват срещу него. Именно в онзи период започва да се формира черната легенда за исмаелитите, които се описват от теолози, философи и хронисти като еретици, неверници или даже еврейски магьосници, стремящи се към разяждането на исляма отвътре. Интелектуалната кампания срещу тях се насърчава от Абасидите, чиято легитимност нееднократно и в повечето случаи успешно, е предизвиквана от Хатимидите. Въпреки това исмаелизмът продължава да се разпространява успешно в Ирак и Персия и през 11 век, но се натъква на нов враг – селджукските турци, който са ревностни сунити. Низам ал Мулк, велик везир и фактически управник на селджукските турци, посвещава дълъг откъс от своята Siyasat-nama на привеждане на доказателства, че целта на исмаелитите е да „унищожат исляма, да подведат човечеството и да го докарат до гибел,”[37] а Ибн Ризам Акху Мухзин изобщо ги изключва от мюсюлманската общност като подчертава, че вредата, която те са й нанесли, е „по-голяма от вредата, нанесена от християни, евреи и магьосници,” и е по-голяма от вредата, която би нанесъл на тях Антихриста, който ще се появи в края на времето.”[38] Част от по-късните мюсюлмански автори приемат като действителни подобни описания; като такива ги приемат и кръстоносците, посредством които до Европа достигат първите знания за исмаелизма. Европейците добавят към тях и собствените си легенди и въображение; всичко това съставя онази изходна база, от която тръгват изследванията на ориенталистите от 19 век. Утвърждаването на черната легенда, между другото, се дължи и на липсата на автентична информация - по-голямата част от оригиналните текстове на автори исмаелити не оцеляват до наши дни, тъй като с падането на династията на Фатимидите през 1171 година техните библиотеки биват разрушени, а произведенията им – забранени и подложени на преследване.
През 1094 година между исмаелитите, които се радват на единство по времето на Хатимидите, се разгаря спор кой да наследи халифа ал-Мустансир (1036-94), което води до разделянето им на две враждебни групи – назари и мусталиани, като назарите, които признават правото на наследяване на най-големия син ал-Мустансир, Абу Мансур Низар, създават държава заемаща част от територията на Персия и Сирия. Първият лидер на исмаелитите назари е Хасан Саббах, който, съобразно плановете си за въстание срещу селджукските турци, избира да консолидира държавата си около планинската крепост Аламут, намираща се в района на Дайлам, западна Персия, днес на територията на Иран. Държавата успява да запази единството си във враждебна среда, контролирана от селджукските турци, а също така устоява пред лицето на нахлуващите на вълни кръстоносци, които през 1096 година се отправят да освободят свещените християнски земи от исляма. Утвърдили се като политически най-активната част на исмаелитите, назарите използват специфични методи на борба, обусловени от огромното превъзходство на противника и децентрализираната природа на неговата власт; един от тези методи е политическото убийство, приложено като помощна тактика от войните на Хасан Саббах. В крайна сметка назарите биват пометени от атаките на монголите, а държавата им престава да съществува през 1256 година. Днес сектата е разпространена в повече от 25 страни на Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Те признават Карим Ага Хан като свои 49 имам или духовен лидер. Исмаелитите представляват важно религиозно малцинство сред шиитската общност, която представлява около 10% от цялата мюсюлманска общност, наброяваща приблизително един милиард души[39] и не са свързани по никакъв начин със съвременните самоубийствени терористични атентати.
Откъде идва името assassins и действително ли исмаелитите назари са мотивирани към подчинение и саможертва чрез приемането на хашиш (арабската дума за канабис) – саможертва, която възбужда духовете на европейците със своята непонятна и необяснима за тях природа? За първи път думата hashishiyya е отнесена към сирийските назари в мусталиански полемичен текст издеден през 1123 година; в него обаче няма обяснение защо са наречени така. В една от най-ранните познати селджукски хроники, Nusrat al Fatra, написана през 1183 година от Имад-ал-Дин Мухаммад ал-Катиб ал-Исфахани, те са обозначени по същия начин. Същият термин използва и Абу Шама (1203-67), (който е основен източник за Sacy), а също и от Ибн Муяссар (починал 1278). Daftary предлага обяснение основано на проследяване на еволюцията на негативната конотация. Според него, не се знае кога тази дума, която буквално значи „суша трева” започва да се използва за обозначаване на растението с халюциногенен ефект, но е известно, че освен в значението си на глагол, тя наименува лица, които употребяват или са пристрастени към наркотика. По негово мнение, в началото на 12 век думата вече е позната на мюсюлманите които към онзи момент вече я употребяват от поне половин столетие, тоест, отпреди исмаелитската схизма.[40]
През 12 и 13 век консумацията на хашиш нараства в Сирия, Египет и други мюсюлмански страни, като тенденцията е особено характерна за ниските обществени слоеве. През 13 век се появяват текстове, които осъждат тази практика във физически, ментални, морални и религиозни категории.[41] Мюсюлманските автори специално отбелязват, че широкото използване на хашиша има крайно вредно влияние върху морала и религията на употребяващите го, защото отслабват тяхното желание да спазват религиозните си задължения, определени от свещения закон на исляма.[42] Под влиянието на тези оценки, думата постепенно придобива пеоративно значение, като започва да обозначава хора с ниско обществено положение и достойна за осъждане нравственост, подобно на думата еретици. Не случайно ислямските автори от този период настояват хашашините, тоест, употребяващите наркотика хашиш, да бъдат съдени като престъпници и еретици. Възможно е именно от подобни съображения назарите да са наричани хашашини – тоест, еретици, които със своята ерес нанасят вреда на исляма, а не поради действителна консумация на дрогата, за което в нито един средновековен ислямски автор няма и намек. Според Daftary, употребата на хашиш е малко вероятна и по други причини. Първо, известно е, че изпълнението на мисията понякога е изисквало от fidawis дълго и търпеливо изчакване, което е можело да продължи с години – срок, напълно достатъчен, за да увреди здравето на приемащия дрогата и да го направи неспособен да изпълни своята задача. Второ, назарите се отличават с аскетичен начин на живот, който едва ли би насърчил приемането на наркотик. И трето, груповата солидарност и чувството за елитизъм и посветеност, характерни за fidawis (аналогични примери са известни и днес) е малко вероятно да се крепят на въздействието на хашиша или каквото и да било друго наркотично вещество. Въпреки това сред европейските изследователи от 20 век продължава да се смята за валидно обяснението базирано на приемането на наркотик: „Не можем да кажем, пише Nowell колко точно хашиш е било давано на слугите на Хасан, но доказателствата насочват към ограничени количества. Фактологичните разкази, които имаме на разположение за убийствените мисии на Assassins не са разкази за луди хора, а за търпеливи, съобразителни интриганти, чиято хитрина и лукавство на моменти са сатаниски. …Предворителният период на безметежно щастие може да накара консуматора на хашиш по-лесно да повярва в обещанието на Стареца, че ако умре изпълнявайки дълга си, всички прелести на рая ще бъдат негови.”[43]
Саможертвата на fidawis е напълно понятна за мюсюлманите шиити, възпитани в духа и традицията на мъченичеството, но не е разбираема за европейците, които търсят в употребата на дрога рационализация на едно напълно нерационално, според техните културни стандарти, поведение. В определена степен това обяснява защо изследователи ориенталисти от 19 век като Silvestre de Sacy и Jospeh von Hammer-Purgstall, се доверяват на легендата за хашиша и дават своя принос в нейното разпространение; легенда, която никога и под никаква форма не намира място в текстове на мюсюлмански автори, независимо от отношението им към назарите.[44] На основата на исторически източници може да се твърди, че името hashishiyya достига до европейците кръстоносци през втората половина на 12 век по предимно устни, а не писмени сведения; не след дълго то се трансформира в assassins, което на свой ред влиза в редица европейски езици като синоним на убийци.
Въпреки че отговорността за създаването и разпространението на легендата на исмаелитите убийци принадлежи единствено на европейците,[45] благодарение на тях до нас достигат редица интересни сведения за това религиозно малцинство. Те се отнасят преди всичко до дръзкото поведение на fidawis, които „осъществяват мисиите си на публични места и рядко надживяват жертвите си. Подобно поведение впечатлява кръстоносците, които „едва ли биха изложили на опасност своя живот, освен в случай на обещани светски награди”. Това обяснява защо легендите за асасините се въртят около тяхното набиране и обучение.[46] Първият текст, който се опитва да обясни поведението им е този на Burchard of Strassbourg, който посещава Сирия през есента на 1175 с дипломатическа мисия по поръчение на Фридрих І Барбароса. След като отбелязва в доклада си до краля, че ассасините предизвикват силен страх у своите съседи сарацини и християни поради внезапните убийства, той допълва: „Владетелят притежава в планините многобройни и красиви палати, обградени от много високи стени, така че в тях да не може да се проникне иначе освен чрез малка и много добре пазена порта. В тези палати той държи много синове на селяни, докарани тук от най-ранното им детство. Той ги учи на различни езици, като латински, гръцки, романски, сарацински, и много други. С тези млади мъже, от най-ранното им детство, до пълната им зрялост, се занимават учители, които ги наставляват, че трябва да изпълняват всички заповеди на техния господар; и че ако те правят това техният владетел, който е господар на всички земни блага, ще им осигури радостите на рая. Те ги учат също така, че не могат да се спасят, ако се съпротивляват на неговата воля. Забележете, че от най-ранното им детство те не виждат никой друг освен своите учители и наставници, и не получават никакво друго възпитание докато не бъдат призовани от владетеля да убият някого. Когато се съберат с владетеля, той им задава въпроса дали са готови да се подчиняват на неговите заповеди, и че (ако са готови- б.м) той може да им осигури рая. Тогава, в резултат на тяхното възпитание, без възражение и съмнение, те се хвърлят в краката му и пламенно отговарят, че ще се подчинят на всяка негова заповед. Тогава владетелят връчва на всеки един от тях златна сабя и ги изпраща да убият онези, които той е набелязал.”[47] Като се има предвид, че тайните на fidawis са едни от най-строго пазените, може да се предположи, че сведенията на Burchard of Strassbourg се базират предимно на слухове и устни предания. Своебразна кулминация в това отношение отбелязват текстовете на най-известния средновековен европейски пътешественик Марко Поло (1254-1324), който не само систематизира и свързва легендите в цялостен текст и популяризира образа на „стареца от планината”, но и дава своя принос в описанието на райските градини, където на fidawis, според него, се предлагат изцяло светски удоволствия[48].
Познанията за назарите исмаелити придобиват по-обективен характер едва след откриването и изследването на редица оригинални текстове, процес, който започва след Silvestre de Sacy. Владимир Иванов (1886-1970), Marshall Hodgson (1922-1968), и Bernard Lewis са сред учените, които особено допринасят за това.
Назарите не са нито първите, нето последните, които прибягват до политическото убийство; но са едни от малкото по онова време, които го използват по зрелищен и плашещ начин; мисиите се изпълняват от fidawis, млади правоверни, готови на саможертва. В своя статия от 1930 година Laurence Lockhart, описвайки структурата на ордена на исмаелитите, ги нарича “assassins par excellence.”[49] Физическото унищожение на публични личности с определено обществено влияние се извършват на оживени и посещавани места, тъй като тяхната цел е сплашване и назидание на врага[50]. Това дава основание на мнозина да ги определят като предшественици на съвременните терористи самоубийци, въпреки отдавна известната и добре обяснена разлика между политическото убийство и тероризма.
За жалост, днес са известни малко неща за рекрутирането и обучението на fidawis въпреки че повечето европейски легенди се въртят именно около тази тема. Знае се, че в Сирия са били организирани в специален корпус, но данни за съществуването на такъв в Персия няма. Не съществуват убедителни доказателства да са овладявали чужд език, както твърдят някои от ориенталистите на 19 век, но е доказано, че са били внедрявани сред приближените на потенциалните жертви. Въпреки твърденията, че преди осъществяването на самоубийсвените мисии са използвали хашиш, откъдето идва и наименованието им, няма доказателства че са прибягвали до този или друг наркотик, който да ги е подтиквал към почти сигурната загуба на собствения живот след убийството на набелязаната жертва. „Напротив, fidawis, които споделят интензивни групови чувства на посветеност както в Персия, така и в Сирия, са бдителни и трезви; понякога на тях им се налага търпеливо да изчакват докато дойде подходящият момент за изпълнението на тяхната мисия. Наличните доказателства дават право да смятаме, че те са млади и отдадени на каузата хора, които доброволно са се съгласили да жертват живота си в името на своите убеждения, в услуга на тяхната религия и общности.”[51]
2.1.3. Самоубийсвени атаки през колониалния период в Югоизточна Азия
Като друг исторически прецедент може да се разглежда използването на самоубийсвени атаки по време на колониалната борба на три места в Югоизточна Азия: Малабарското крайбрежие в Югозападна Индия, Филипините и в Атджех, Северна Суматра в Индонезия. Местното мюсюлманско население прибягва до този метод след като става ясно, че не може да се разчита на успех срещу европейските колонизатори. Като се позовава на описание на събитията в Малабар, направени от съвременници, Dale споменава, че „извършителите-мюсюлмани атакуват и убиват европейци или местни християни, с пълното съзнание и очаквайки, че могат да бъдат убити, или, по-точно, желаейки да станат мъченици (мартиризирани) в този процес.” Въпреки че, според него, мюсюлманите разполагат с ресурси за по-меки форми на борба, каквато е партизанската, те избират индивидуалните убийства, защото допринасят за изпълнението на други цели: поддържане на целостта и сплотеността на мюсюлманските общности и сплашване на колониалните власти и техните местни съюзници.[52] Според проучвания на същия автор, техниката на самоубийсвените нападение по-късно бива приета и използвана от селяните мюсюлмани срещу индийските поземлени собственици, въпреки очевидния й неуспех.[53]
В Атджех мюсюлманско население прибягва до джихад след 15 годишна неуспешна организирана съпротива срещу колониалните власти. Siegel, като изследва този период от развитието на региона отбелязва, че извършителите на индивидуални терористични актове са вярвали, че чрез убийствата на неверници ще могат да си осигурят място в рая.[54]
Почти по същото време, през 70-те години на 19 век, мюсюлманското население в Минданао и Сулу организира въоръжена борба против военните кампании на испанците, които целят да поставят под контрола на централното правителство в Манила последните независими територии на Султаната. След неуспешния джихад, обявен от султана през 1876 година, в хода на партизанската война се появяват така наречените juramentados (на испански заклели се); те атакуват колониалната войска, като се стремят да й нанесат колкото се може по-големи загуби в жива сила; juramentados се сражават до смърт и няма данни някои от тях да са оцелели след атаките.[55] Тактиката на самоубийствените нападения продължава да се прилага и след сключването на мира.
Подготовката за мъченичество, която се радва на позитивна религиозна и социална санкция в трите общности, се извършва чрез сходни ритуали: мъжете обозначават посвещаването си като най-напред се развеждат, давайки свобода на бъдещата вдовица да се ожени отново; обличат се в чисти, нови дрехи в бяло, което е цветът одеждите на поклонниците и погребалния покров и накрая участват в церемония, в която се четат пасажи от Корана и други текстове. След това финално действие за муджахида няма път назад; отказът от намерението да жертва живота си се натъква на силна негативна реакция от страна на собствената му общност. В Малабар, например, разколебалите се получават презрителното прозвище „полумъченици”, прозвище, което се заличава само от мъченическата им смърт.[56]
Самоубийсвените атаки в Ислямска Азия продължават до първата половина на 20 век, след което, поради промяна в политическата ситуация, замират. Те, както и други подобни действия следва да бъдат оценявани в контекста на времето и в тясна връзка с културните и политически условия, в които възникват. Останали в много отношения неразбираеми за европейците, самоубийствените атаки изглеждат приемливи и допустими на азиатските мюсюлмани, които стават свидетели на разрухата на техните икономики, нападения над техните градове, масово изтребление на едноверците им и на опити за покръстване. Според Dale джихадът следва да се разбира като „страничен продукт от продължителната конфронтация между западните власти и азиатските мюсюлмански общности,”[57] а според Hyams – като „продължение на политиката в други понятия, и като такава, продължение на power politics.”[58]
В края на този анализ бих привела отново цитат от Dale; ще си позволя да го направя, въпреки че е доста дълъг, защото се отнася пряко до поставения в началото на този параграф въпрос: въпросът за коректността на историческите аналогии и за начините, по които историята може да допринесе за изучаването и противодействието на тероризма. „Както учените, така и политиците, ангажирани с Близкия Изток, могат да научат много от многовековната конфронтация между европейските власти и мюсюлманските общности в Азия…те могат да разберат от децентрализираната природа на ulama, чиито членове са основните идеолози на донационалистическото, домарксистко ислямско общество, защо е толкова трудно за се контролират терористите в райони като Близкия Изток, където няма религиозна или политическа власт, която контролира всички терористични групи. От отчетите на холандските психиатри или британската администрация бързо става ясно онова, установяването на което отне години на съвременните изследователи: че терористите не страдат от никакво психологическо разстройство, и че трябва да бъдат разбрани не просто в понятията на тяхната индивидуална психология, но и на по-широки сили и влияния, определящи техния живот. Те биха могли да си дадат сметка, че когато тероризмът става културна норма в едно общество, като например това в Северна Ирландия или Близкия изток, първоначалните цели могат да бъдат забравени или изопачени, … но въпреки това (тероростични) атаки ще продължават да се случват; и тяхната връзка с икономическото благосъстояние, религиозните и морални насилия, или политическия идеализъм, ще бъде почти неуловима.”[59]
[1] DOLNIK, Adam. 2003. Die and Let Die: Exploring links between suicide terrorism and terrorist use of chemical, biological, radiological and nuclear weapons. Studies in conflict and terrorism, 26, pp. 17-35
[2] RAPOPORT, D. 1984. Fear and Trembling: Terrorism in Three Religious Traditions. American Political Science Review, 78 (Septemnber), р. 659
[3] Едно от убедителните изследвания, доказващо, че двете групи не са свързани, а съществуват и действат в различни периоди, и почиващо на обстоен преглед на съществуващата литература, е статията на Morton Smith, “Zealots and Sicarii: Their Origin and Relation” Harvard Theological Rview 64, (1971): 1-19, както и статията на S. Zeitlin, Zealots and Sicarii. Journal of Biblical Literature, Vol. 81, N4, (Dec., 1962), pp. 395-398
[4] Според Horsley, в края на 80-те години „две широко разпространени и влиятелни погрешни концепции продължават да витаят около еврейската история и по-специално около изследването на епохата на Новия завет, а именно, че е съществувало организирано религиозно политическо движение наречено „зилоти”, които от времето на своето основаване от Юда от Галилея агитират за освобождението на евреите докато не се стига до масовото еврейско въстание против Рим през 66-70 година, и че сикариите, както lestai, са другото име на това организирано освободително движение.” Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458. Този възглед е възприет и в едно от най-оригиналните изследвания на връзката между религия и насилие, а именно, в статията на David Rapoport, Fear and Trembling: Terrorism in Three Religious Traditions. The American Political Science Reveiew, Vol. 78, N3, (Sept.1984), pp. 658-677
[5] Zeitlin, S. Zealots and Sicarii. Journal of Biblical Literature, Vol. 81, N4, (Dec., 1962), pp. 395-398
[6] Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[7] Applebaum, Shimon. The Zealots: case for revaluation. The Journal for Roman Studies, vol. 61 (1971), pp. 155-170
[8] Hengel, Martin. Die Zeloten, Leiben: Brill, 1961. pp. xiv+406, HFI 42, цитирано по Zeitlin, S. Zealots and Sicarii. Journal of Biblical Literature, Vol. 81, N4, (Dec., 1962), pp. 395-398
[9] Vidal-Naquet, Pierre. Jolas, Maria. Interpreting Revolutionary Change: Political Divisions and Ideological Diversity in the Jewis World of the First Century A.D.
[10] Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[11] Есеите са юдейска аскетска секта в Палестина, появила се 200 г. пр. Хр. и просъществувала до 70 г. сл. Хр.; нейното седалище е на западния бряг на Мъртво море
[12] Мнозина изследователи, сред които G.R.Driver и Cecil Roth, (The Debate on the loyal Sacrifice. The Harvard Theological Review, Vol.53, N1 (Jan.,1960), pp.93-97) смятат, че сектата от Свитъците е именно тази на зилотите. Това твърдение на свой ред е оспорвано от редица учени, сред които Rowley, H. The Qumran Sectaries and the Zealots:an Examination of a Recent Theory. Vetus Testamentum, Vol. 9, Fasc.4, (Oct.,1959),pp.379-392
[13] Hengel, Martin. Die Zeloten, Leiben: Brill, 1961. pp. xiv+406, HFI 42, цитирано по Zeitlin, S. Zealots and Sicarii. Journal of Biblical Literature, Vol. 81, N4, (Dec., 1962), pp. 395-398
[14] Zeitlin, S. Zealots and Sicarii. Journal of Biblical Literature, Vol. 81, N4, (Dec., 1962), pp. 395-398
[15] Има различни обяснения защо превръщат Храма в крепост. Едно от тях е, че изборът на Храма е просто резултат на обстоятелствата. Естествено е хора, които не са от Йерусалим и нямат близки или приятели в града, да се насочат към двора на храма, който е удобно за събиране на големи маси от хора публично пространство. Според друго обяснение, зилотите може би са се събирали там в очакване на атака от страна на жителите на Йерусалим; атака, насърчавана от висшето духовенство, което е отрицателно настроено към тази радикална група.
[16] Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[17] Оценката на Rapoport се отнася до делото на зилоти-сикериите, което, по мое мнение, предполага неправомерно отъждествяване на две групи, които не само не действат съвместно, но и са враждебно настроени една към друга
[18] Rapoport, David. Fear and Trembling: Terrorism in Three Religious Traditions. The American Political Science Review, Vol78, N3 (Sept.,1984),pp. 658-677
[19] Zeitlin, S. The Sicarii and Masada. The Jewvish Quarterly Review, New Ser, Vol.57,N4, (Apr. 1967), pp. 251-270
[20] Zeitlin, S. Zealots and Sicarii. Journal of Biblical Literature, Vol 81, N4, (Dec., 1962), pp. 395-398
[21] Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[22] Цитирано по Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[23] Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[24] Moss, Robert. 1972. The War for the Cities. NY, Coward, McCann & Geoghegan, p. 33
[25] Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[26] Klausner, Joseph. 1975. The economy of Judea in the period of Second Temple. In Abraham Schalit (ed). New Brunswick, NJ, Rutgers University Press, vol.7
[27] Цитирано по Horsley, Richard. The Sicarii: Ancient Jewish “Terrorists”, The Journal of Religion, Vol. 59, N4, (Oct.,1979), pp. 435-458
[28] Zeitlin, S. Zealots and Sicarii. Journal of Biblical Literature, Vol 81, N4, (Dec., 1962), pp. 395-398
[29] Zeitlin, Solomon. Masada and the Sicarii. The Jewvish Quortrly Review, New Ser, Vol. 55, N4, (Apr. 1965), pp. 299-317
[30] Цитирано по Zeitlin, Solomon. Masada and the Sicarii. The Jewvish Quortrly Review, New Ser, Vol. 55, N4, (Apr. 1965), pp. 299-317
[31] Йосиф твърди, че речта му е била преразказана от една от двете оцелели жени. Възможно е обаче той да е вложил в нея онова, което е смятал, че Елиезер би казал, да мотивира своите сподвижници да се лишат от живот.
[32] Цитирано по Zeitlin, S. The Sicarii and Masada. The Jewvish Quarterly Review, New Ser, Vol.57,N4, (Apr. 1967), pp. 251-270
[33] Цитирано по Zeitlin, Solomon. Masada and the Sicarii. The Jewvish Quortrly Review, New Ser, Vol. 55, N4, (Apr. 1965), pp. 299-317
[34] Манихейство. Религии мира. http://www.philosophy.ru/edu/vgu/moni_tmp.htm
[35] Arkon Daraul, Secret Societies http://www.mystae.com/restricted/streams/masons/assassins.html
[36] Arkon Daraul, Secret Societies http://www.mystae.com/restricted/streams/masons/assassins.html
[37] Цитирано по Daftary, Farhad.. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 24
[38] Цитирано по Daftary, Farhad.. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 26
[39] Daftary, Farhad.. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 2
[40] Daftary, Farhad. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 91
[41] Rosenthal, Franz. …The herb. Pp. 5-18
[42] Цитирано по Rosenthal, Franz. …The herb. Pp. 176-97
[43] Nowell, Charles. The Old Man of the Mountain. Spectrum, Vol.22, N 4 (Oct., 1947), pp. 497-519
[44] Bernard Lewis, Marshall Hodgson, and Samuel Stern продължават да използват термина и в 20 век.
[45] Daftary, Farhad. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 94
[46] Daftary, Farhad. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 94
[47] Цитирано по Daftary, Farhad.. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 96
[48] Версията на Марко Поло, според която очакваният рай лежи в основата на мотивацията, продължава да оказва влияние на европейската представа за Assasins и на насоката на изследванията и през 20 век. В търсене на обяснение на източниците на тяхната смелост и саможертва Laurence Lockhart се позовава именно на тази версия.
[49] Laurence Lockhart. Hasan-i-Sabbbah and the Assasins. Bulletin of School of Oriental Studies, University of London, Vol.5, N4 (1930), pp. 675-696.
[50] Saleh, Shahib. The use of Batini, Fida’i and Hashishsi. Studia Islamica N82 (1995), pp 35-43
[51] Daftary, Farhad.. 1995. The Assassins Legends. Miths of the Ismailis. I.B. Tauris Publishers. London, р. 35
[52] Dale, Stephen. Religious Suicide in Islamic Asia: Anticolonial Terrorism in India, Indonesia and Philippines. The Journal of Conflict Resolution Vol 32, N1 (March 1988), pp. 37-59
[53] Dale, Stephen. 1980. Islamic Society on the South Asian Frontier. The Mappilas of Malabar, 1498-1922. Oxford, Clarendon.
[54] Siegel, J. (1968) The Rope of Gof. Berkeley: University of California Press, p. 24
[55] Majul. C. 1973. Muslims in the Philippines. Quezon, Asian Center, p. 392
[56] Dale, Stephen. 1980. Islamic Society on the South Asian Frontier. The Mappilas of Malabar, 1498-1922. Oxford, Clarendon, р. 190-193
[57] Dale, Stephen. Religious Suicide in Islamic Asia: Anticolonial Terrorism in India, Indonesia and Philippines. The Journal of Conflict Resolution Vol 32, N1 (March 1988), pp. 37-59
[58] Hayams, E. 1975. Terrorists and Terrorism. London, E.J.Dent, p. 183
[59] Dale, Stephen. Religious Suicide in Islamic Asia: Anticolonial Terrorism in India, Indonesia and Philippines. The Journal of Conflict Resolution Vol 32, N1 (March 1988), pp. 37-59
Дати за курса, изпита и проекта - летен семестър на 2008/2009
Курсът ще се чете на 5 и 6 юли, събота и неделя, 2008 година, в зала 308, от 10 сутринта до 5 часа след обяд. Датите за изпита ще бъдат определени след консултации между студентите и преподавателя и ще бъдат публикувани на този блог.
Датите за изпита за както следва:
първа дата - 2 август 2008 г, 10 часа, 308 аудитория
неделя, 27 януари 2008 г.
Татяна Дронзина - професионална биография
Образование
2001 г. - доцент по политология
1987 - доктор по философия
1981 - висше образование по философия и история
Професионален опит:
2006- 2007 - гост-преподавател в Института за мир и разрешаване на конфликти, Университет в Гранада
2005- 2006 - гост-преподавател в Департамента по политически науки и социология на Университет Карлос Терсеро дe Мадрид
2007- до сега - консултант по проблемите на магистърските програма на Евразийския университет Н.М. Гумилев, Астана, Казахстан
2006 - до сега - основател и преподавател на Висшия институт по обществени науки, публична администрация и местно развитие, Сантяго, Доминиканска република
2003-2006 - гост-преподавател и гост-изследовател в Университета в Торино със стипендия на НАТО и Италианския съвет за изследвания
2002-2003 (първи семестър) - гост-изследовател в ЦЕУ, Будапеща
2002 до 2006 - директор на магистърска програма по международни отношения и сигурност, катедра Политология, СУ "Свети Климент Охридски"
1987 - до сега - преподавател в катедрата по политология на СУ "Свети Климент Охридски"
1995-1997 - главен редактор на списание "Връзки с обществеността"
1994-1997 - хоноруван преподавател във ВВТУ "Т. Каблешков" - София, Блгоевградски университет "Неофит Рилски", ВСУ "Черноризец Храбър" - Варна
Карткосрочни визити в университети на други страни
Гост-преподавател и гост-изследовател в Испания (изследователска стипендия на Министерството на образованието и спорта на Испания), Австрия (Международен център по разрешаване на конфликти), Франция (Съвет на Европа), Унгария , Англия, Швейцария, Киргистан, Казахстан, Македония, Албания.
Участие в проекти
Ръководител на международни и национални проекти в областта на разрешаването на конфликти, участник в регионални инициативи за мир и разрешаване на конфликти
Публикации
Автор, съавтор, преводач и редактор на книги, анализи и статии в областта на разрешаването на конфликти (повече информация за публикациите на Т. Дронзина може да се намери в нейния блог www.dronzina.blogspot.com)
2001 г. - доцент по политология
1987 - доктор по философия
1981 - висше образование по философия и история
Професионален опит:
2006- 2007 - гост-преподавател в Института за мир и разрешаване на конфликти, Университет в Гранада
2005- 2006 - гост-преподавател в Департамента по политически науки и социология на Университет Карлос Терсеро дe Мадрид
2007- до сега - консултант по проблемите на магистърските програма на Евразийския университет Н.М. Гумилев, Астана, Казахстан
2006 - до сега - основател и преподавател на Висшия институт по обществени науки, публична администрация и местно развитие, Сантяго, Доминиканска република
2003-2006 - гост-преподавател и гост-изследовател в Университета в Торино със стипендия на НАТО и Италианския съвет за изследвания
2002-2003 (първи семестър) - гост-изследовател в ЦЕУ, Будапеща
2002 до 2006 - директор на магистърска програма по международни отношения и сигурност, катедра Политология, СУ "Свети Климент Охридски"
1987 - до сега - преподавател в катедрата по политология на СУ "Свети Климент Охридски"
1995-1997 - главен редактор на списание "Връзки с обществеността"
1994-1997 - хоноруван преподавател във ВВТУ "Т. Каблешков" - София, Блгоевградски университет "Неофит Рилски", ВСУ "Черноризец Храбър" - Варна
Карткосрочни визити в университети на други страни
Гост-преподавател и гост-изследовател в Испания (изследователска стипендия на Министерството на образованието и спорта на Испания), Австрия (Международен център по разрешаване на конфликти), Франция (Съвет на Европа), Унгария , Англия, Швейцария, Киргистан, Казахстан, Македония, Албания.
Участие в проекти
Ръководител на международни и национални проекти в областта на разрешаването на конфликти, участник в регионални инициативи за мир и разрешаване на конфликти
Публикации
Автор, съавтор, преводач и редактор на книги, анализи и статии в областта на разрешаването на конфликти (повече информация за публикациите на Т. Дронзина може да се намери в нейния блог www.dronzina.blogspot.com)
събота, 26 януари 2008 г.
Даниел Дионисиев - професионална биография
Роден 1968 година. Докторант в катедрата по Политоголия на СУ Свети Климент Охридски от края на 2007 г. Изследователската му тема е политическият екстремизъм и тероризъм в Гърция - идентичности и демократични методи на справяне. Служител на ДАНС. Владее гръцки, руски и английски. Награден с почетен знак на МВР за принос към укрупване на законността като условие за успешната интеграция на България в ЕС.
събота, 5 януари 2008 г.
Материал2
Предложение за работно определение на тероризъм
Татяна Дронзина
(Текстът е част от статията на Tatyana Dronzina. El nuevo terrorismo global y sus implicaciones para los balcanes. Documentos de trabajo : política y gestión, Nº. 6, 2006)
От тази позиция тръгва моето предложение за определение, което е следното: тероризъм е преднамерено насилие, насочено към граждански лица или обекти, или към военни лица и съоръжения в невоенно време, целящо модифициране на поведението в желана насока на мишена, различна от непосредствената. Основанията на това предложение са следните.
Първо, то не специфицира извършителите, защото, ако се допусне, че всеки – група, индивид, организация, институция или държава може да бъде извършител или вдъхновител на акта, тогава специфицирането става безсмислено.
Второ, съдържа само компонента „преднамерено насилие” без да определя дали става въпрос за акт или процес, за физическо или психологическо насилие. Разграничаването на акт и процес не е възможно във всички случаи. Например, ако неизвестна „дебютираща” организация поеме отговорността за грандиозна атака, ще бъде ли нейната неизвестност или дебютиращ статус основание актът да не бъде квалифициран като терористичен? Не е логично отговорът да бъде отрицателен. От друга страна, не е направено разграничение между различните видове насилие , защото както физическото (терористичният акт) така и психическото (заплахата от неговото извършване) са в състояние да тероризират населението, тоест, да събудят в него чувства на страх и крайна тревожност. Каквато и да е природата на насилието, обаче, то винаги е преднамерено, предварително планирано и търсено, то няма инцидентен характер.
Трето, елементът „страх” е изключен и защото в много отношения „сплашването” принадлежи на епохата на класическия терор. Масирани убийства като тези от 11 септември причиняват далеч повече от страх – причиняват загуби, които са абсолютно сравними със загуби по време на война. Освен това, терористичното насилие цели не просто създаване на страх, а на страх, „който кара някой друг…да създаде съвършено различна програма на действие, удовлетворяваща желанията на терористите;” цел на убийството е не толкова смъртта на непосредствената жертва, а провокирането на нещо друго което би довело до промяна на политическите условия (и възприятия) по начин, който благоприятства последните цели на терористичната група. Тероризмът предава послание; неговата цел отива отвъд нанасяне на вреда на материалните ресурси на врага.
Четвърто, приета е основната идея на описаната по-горе комуникационната парадигма, а именно, че групата на жертвите е случайно избрана; тяхната вина се заключава единствено в това, че се оказали в неправилното време на неправилното място. Те имат малко значение за терористичната група, а доколкото имат такова, то се заключава във факта, че представляват по-широка аудитория, към чиято реакция терористите се стремят. Истинската мишена в общия случай е друга, макар че и това не е безспорно.
Пето, тероризмът не е определен като политическо насилие, доколкото, според автора, това твърдение не е безспорно и подлежи на дискусия, която не може да се води от чисто теоретични позиции, а се нуждае от убедителни емпирични доказателства.
петък, 4 януари 2008 г.
Материал1
САМОУБИЙСВЕН ТЕРОРИЗЪМ: ДЕФИНИЦИЯ И КАТЕГОРИИ НА АНАЛИЗА
(текст на научния доклад на Татяна Дронзина представен на Научната конференция на тема „Тероризъм, медии, сигурност”, организирана от Департамента по масови комуникации на НБУ, 19 ноември 2007)
В този скромен текст се прави опит да се очертаят основните предизвикателства пред определянето, анализа и оценката са самоубийсвения тероризъм. Статията се състои от две части: първата аргументира важността на проблема, който все повече се възприема като едно от най-зрелищните предизвикателства пред сигурността, а втората маркира основните тенденции в дефинирането му и предлага работно определение.
1. Актуалност на проблема
Като една от новите заплахи за сигурността, самоубийственият тероризъм е предмет на нарастващ академичен и политически интерес. За това допринасят редица фактори, един от които е утвърждаващото се разбиране, че този вид тероризъм променя основно визията за националната и международната сигурност доказвайки, че днес масовото унищожение е напълно възможно и без притежаване на оръжия за масово унищожение и че самото понятие за тях трябва да бъде дълбоко преосмислено. Без да разполагат с високи технологии и скъпоструващи ресурси, организации, способни да мотивират няколко десетки мъже и жени да жертват живота си доброволно и съзнателно, причинявайки смъртта на други човешки същества, се утвърждават като ефективни актьори на сцената на вътрешните и международните отношения; актьори, които не само привличат вниманието на общественото мнение, но и влияят забележимо на процеса на вземане на политически решения. Готовността на терористите самоубийци да се разделят със собствения живот, отнемайки живота на други e напълно достатъчна, за да превърне обикновени самолети на гражданската авиация в оръжие за масово унищожение с огромен деструктивен ефект: атаките срещу Световния търговски център и Пентагона отнемат живота на 5000 души, а силата на удара срещу кулите-близнаци се равнява на силата на експлозия на конвенционална бомба с 400 000 паунда тротилов еквивалент, колкото е мощността (0,2 килотона) на първата неуспешна ядрена бомба, взривена в Тринити, Аламо Гордо. Самоубийствените атаки налагат преосмисляне на концепцията за сигурността и защото формират ситуация без ясна демаркационна линия и идентифициран противник, в която практически всяка точка може да стане обект на нападение.
Географията на самоубийствения тероризъм традиционно обхваща Средния изток, Южна и Централна Азия. Като се има предвид една от основните му особености, а именно, че страната на произхода не съвпада задължително със страната на извършването на акта, под „география на самоубийствения тероризъм” тук ще се разбира зоната, съставена както от страната на произхода, така и от страната на осъществяване на самоубийствената атака. В този смисъл географията на самоубийствения тероризъм обхваща, освен посочените райони, още Африка, Латинска Америка, САЩ и Западна Европа и практически може да включи всяка точка от света. От началото на 80-те години до края на 2005 година, самоубийсвени атаки са били осъществявани в Афганистан, Аржентина, Великобритания, Египет, Индия, Индонезия, Ирак, Израел, Кения, Ливан, Мароко, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Тунис, Танзания, Турция, Хърватска, САЩ, Узбекистан, Западния бряг и ивицата Газа, Йемен.
Съществуват спорове относно броя на организациите, които използват самоубийствен тероризъм. Това се дължи от една страна, на тяхната динамична природа (сливане, обединение, изчезване), а от друга - на технически трудности, свързани с факта, че при извършването на терористичен акт обикновено поемащите отговорност винаги са повече от един. Освен това, идентифицирани са самоубийсвтени терористични актове осъществени от лица, които не членуват в организации, което поражда трудности при идентифициране на точните извършители. На посочената по-долу таблица се намират имената на организациите, които към 2000 година практикуват самоубийствен тероризъм, заедно с обозначаването на страната, където са извършени атаките и техния брой:
Организации, практикуващи самоубийствен тероризъм и брой самоубийствени атаки (1980-2000)
Организация Страна Брой
Тамилски тигри Шри Ланка и Индия 168
Хисбулла и просирийски групировки Ливан, Кулейт и Аржентина 52
Хамас Израел 22
Кюрдска работническа партия Турция 15
Палестински ислямски джихад израел 8
Ал Кайда Източна Африка 2
Египетски ислямки джихад Хърватска 1
Ислямска група Пакистан 1
Барбар Кхалса Интернешанъл Индия 1
Въоръжена ислямска група Алжир 1
Източник: Radu, Michael. Terrorism after the cold war: trends and challenges. 2002. Published in Elsevier, Science Limited on behalf of Foreign Policy Research Institute. (279), по данни на Jane’s
По различни данни, към 2006 година поне 13 религиозни и светски терористични групи използват самоубийствен тероризъм като тактиката срещу собствените или чуждите правителства. Тези организации са както следва: Ислямското съпротивително движение Хамас и Палестински ислямски джихад (Окупираните територии), Народен Форнт за освобождение на Палестина и Бригадите Мъченици от Ал Акса, (Палестина); Хисбулла (Ливан), Етипетски ислямски джихад и Ислямска група (Египет), Въоръжена ислямска група (Алжир), Barbar Khalsa International (Индия), Тамилските тигри за освобождение на Еллам (Шри Ланка); Кюрдската работническа партия (Турция), чеченската съпротива и международната мрежа на Ал Кайда. Според други данни броят им варира от 10 до 17, като Laqueur сочи цифрата 16.
Самоубийствените атаки са най-леталния вид тероризъм. Съгласно доклада „Терористични и самоубийствени атаки” изготвен през 2003 година за Конгреса на САЩ, те съставляват 3% от всички терористични мисии, но са причинили почти половината от всички загуби (смъртни случаи). В периода 2000 – 2003 година са извършени около 300 самоубийствени нападения, които са довели до смъртта на 5700 души в 17 страни, като броят на ранените се изчислява с хиляди. Третият фактор, който определя интереса към самоубийствените атентати е обстоятелството, че бележат тенденция към нарастване - през 2003 година са осъществени 98 самоубийсвени мисии, което е повече от всяка друга от предишните години. На четвърто място следва да се подчертае, че самоубийсвеният тероризъм се разгръща с най-голяма сила там, където се изразходват най-мното средства за военно справяне с него - повече от самоубийсвените атаки през 2003 година се осъществяват в Ирак, въпреки размера на американското военно присъствие там, и въпреки отсъствието на културни предпоставки и скорошни исторически прецеденти. Независимо от значителния бюджет за борба срещу тероризма (165 милиарда долара), десетте атентатори самоубийци за първите три месеца на 2004 година в Ирак отнеха живота на над 400 човека и раниха стотици други; това са най-големте загуби причинявани някога в рамките на тридесет и един последователни календарни дни. На пето място трябва да се изстъкне все по-целенасоченият характер на самоубийствените атаки и все по-утвърджващата се представа за тях като наказание или възмездие. Тази идея има силно въздействие върху общественото мнение и неговата подкрепа или липса на подкрепа за определени политикии; основателна или не, тя го прави „най-дестабилизиращата политически и изтощаващата психически форма на тероризъм”. През първите три месеца на 2004 година 26 успешни самоубийсвтени атаки поразяват мишени в шест страни – съюзници на НАТО, като 2 атаки се провеждат в Афганистан, 10 - в Ирак, 8 - в Израел, 1 - в Турция, а поне 5 женски самоубийствени атаки са организирани в Узбекистан (данните за тази страна не могат да се смятата за сигурни, тъй като не могат да бъдат надеждно проверени). На следващо място, самоубийсвените атаки се очертават като ефективно оръжие, което влияе на процеса на вземане на решение във вътрешнен и международен план. Атентатите организирани от Хисбулла през 1983 година водят до изтегляне на американския и френския контингент от Ливан; чрез нарастващи по брой и интензивност самоубийсвени мисии Хамас и Палестински ислямски джихад успешно подкопават мирния процес, основа на който е Междинното споразумение от Осло и се противопоставят на нарастващото влияние на ООП като лидер на процеса; самоубийсвените атаки на Организацията за освобождение на Еелам допринасят за утвърждаване на тамилската автономия; самоубийсвените нападения през пролетта на 2003 година в Саудитска Арабия драстично намаляват военното и гражданското присъствие на САЩ в страната; атентатът в Мадрид от 11 март оказва решително влияние върху изхода на изборите, въпреки че терористичният аспект е разделен във времето от самоубийсвения. Самоубийствените атантати се утвърждават като опасно предизвикателство през сигурността и поради факта, че се радват на нарастваща популярност и подкрепа. Според данни от изследване на Pew Research Center проведено през 2004 година, около половината от пакистанците, както и значителна част от населенията на мюсюлмански страни, смятани традиционно за умерени (например Мароко и Йордания), ги подкрепят като начин за противопоставяне на военната интервенция на САЩ в Ирак и на израелската в Палестина. Изследване, проведено в Окупираните територии през 2001 година сред 1348 респонденти показва, че 53% от анкетираните се противопоставят на използването на тероризма за политически цели , но в същото време 62% смятат, че самоубийствените атаки допринасят повече за правата на палестинците отколкото всички дипломатически усилия; същото мнозинство се противопоставя на „войната срещу тероризма даже ако тя бъде подкрепена от ООН”. Не по-малко от 82% изразяват подкрепа за атаки срещу израелски цели и вярват, че самоубийствени атаки срещу израелски цивилни не трябва да бъдат окачествявани като тероризъм, като подкрепата за политическото насилие не се корелира позитивно нито с образователния, нито с професионалния статус на респондентите. Нарастването на интереса към самоубийсвения тероризъм и дискусията за начините на справяне с него привлича вниманието и защото традиционните инструменти, познати от епохата на студената война като сдържането, не са ефективни. Класическата парадигма на ядреното противопоставяне, основана на разбирането, че съдържането ще бъде успешно докато страните вярват, че цената на война е сигурно взаимно изтребление, не са ефективни в случая на глобалния тероризъм. Не би трябвало да се пропуска и друго обстоятелство, което провокира интереса към изследването на самоубийствения тероризъм - с пълното си пренебрежение към човешкия живот, който е основна ценност във всички известни култури, той прави невъзможен всеки предполагаем диалог. Освен това, по думите на Ezio Bonsignore, “в по-широк, политически смисъл (ако тази дума може въобще да бъде полезна в подобен контекст), терористите самоубийци изцяло разрушават традиционния баланс между егоистичния интерес и страхът от смъртта, върху които властта при всички държави или други форми на управление, независимо от своята природа и религията, се основава. Управляемостта е възможна само ако аспирациите на субектите и техните желания са ограничени от страха от официални репресивни мерки, последната от които е физическото елиминиране.” Най-сетне, интересът към изследването на самоубийствения тероризъм се провокира и от факта, че неговата превенция, въпреки че не е невъзможна, е доста трудна поради факта, че извършителите обикновено са добре интегрирани в своите общности, мобилни са и като правило могат да изберат подходящият момент за осъществяване на акцията така, че да причинят най-големи поражения и най-голям брой човешки жертви. Според Bruce Hoffman, терористите самоубийци са гъвкави и креативни в осъществяването на своите мисии. Неговото заключение е, че защитата срещу човек, който е решил да се самодетонира е много по-трудна отколкото срещу взривно устройство с часовников механизъм заложено на многолюдно място, тъй като тази „човешка оръжейна система” може да промени в последната минута намеренията и плановете си и така да преодолее мерките за сигурност. Самоубийствените операции са по-прости и лесни за осъществяване от всеки друг вид тъй като при тях не стои основният въпрос, определящ успеха на всяко въоръжено действие: изтеглянето на извършителя, и поради това са много по-евтини. Цената на операция с участието на един човек рядко надвишава 150 долара; според изчисления на експерти, разходите по операцията за взривяването на бомба в Международния търговски център през 1993 година, при която бяха убити 6 човека и причинени половин милиард долара щети, възлизат на 3000 долара ; отново според експертно мнение, тя щеше да поевтинее в пъти, ако беше избрана тактиката на самоубийсвената атака.
2. Състояние на академичния дебат
С понятието самоубийствен тероризъм се обозначава широка гама от насилствени действия свързани с едновременното отнемане на собствения и чуждия живот. В академичния дебат съществуват различни определения, които повече или по-малко се радват на консенсус за това какво е самоубийственият тероризъм, но страдат от дълбоки противоречия в опита си да дефинират самоубийствения тероризъм. Според Scott Atran този вид терористично действие се характеризира с преднамерено използване на саморазрушаващи се човешки същества против не бойци – в общия случай –срещу гражданско население - за да се постигне политическа промяна. По негово мнение, въпреки че самоубийсвената атака цели физическо унищожаване на първоначално набелязаната мишена, тя се използва най-вече като оръжие за психологическа война, насочено към по-широка аудитория. Основна мишена не са убитите и засегнатите от нападението, а неговите свидетели: „собствените информационни средства на врага разширяват ефекта на атаката в посока към населението.” „Чрез индоктриниране и обучение, и под ръководството на харизматични лидери, самоподдържащи се самоубийствени ядра канализират прекомерни религиозни или политически чувства на хората в емоционално свързана група чрез фиктивно родство, които по свое желание избират да умрат зрелищно един за друг и за онова, което се възприема като общо благо за облекчаване на политическите и социалните реалности на общността”. По мнението на Rohan Guanaratna самоубийственият тероризъм може да бъде дефиниран най-широко като готовност да се пожертва собствения живот в опита да се разруши една мишена за да се постигне определена политическа цел: „целта на психологически и физически тренираният за война терорист е да умре докато унищожава мишените на врага.” Според Hoffman, самоубийсвеният тероризъм е акт който „въвежда заслужаваща внимание особеност в генерализираната система на обмена”; той „цели да радикализира света чрез жертва, докато системата цели да реализира света чрез сила.” Според него актовете на самоубийсвен тероризъм, особено когато актьорът приема своята собствена смърт като даденост, отправят предизвикателство пред нашето понятие за човешка рационалност като такава.” На свой ред, Schweitzer определя самоубийствения тероризъм като политически мотивирано насилствено нападение извършено от самосъзнателен индивид (или индивиди) които активно и целенасочено причиняват своята собствена смърт чрез взривяване заедно с избраната мишена. Сигурната смърт на извършителя е предусловие за успеха на неговата мисия. Самият извършител, в съответствие с преобладаващите обстоятелства, избира времето и мястото да осъществи експлозията така, че тя да причини максимални жертви. Определянето на терористичната атака като самоубийствена зависи преди всичко от това дали извършителят е загинал. Неговата смърт е ключова за успеха на атаката; той е информиран предварително за това. Този аспект подчертава и Mia Bloom, според която самоубийственият тероризъм може да бъде определен като насилствена, политически мотивирана атака, преднамерено осъществявана в състояние на яснота от страна на субекта който се самовзривява заедно с избраната цел, като предварително обмислената смърт е предусловие за успеха на атаката. Според специализираната в областта на сигурността организация Jane’s самоубийственият тероризъм е готовността да се пожертва собствения живот в процеса на разрушаване или в опита да се разруши дадена мишена, за да се постигне напредък по пътя към някаква политическа цел. Целта на психологически и физически тренираните терористи е да умрат като разрушат вражеската мишена. Както може да се види, въпросът за мишената е ключов и при определянето на самоубийсвения тероризъм; при някои от посочените определения тя не се специфицира; при други е определена като граждански населения или съоръжения, а според трети всеки самоубийствен акт, в това число и срещу военни мишени, следва да бъде окачествяван като терористичен: „Самоубийствен тероризъм е акт на самодетониране при който се прави опит да се убие (разруши) или нарани (увреди) дадена мишена. Мишената може да бъде военна, цивилна, или военна и цивилна едновременно. Като цяло, убийството и физическата деструкция е по-маловажна от генерираният от акта терор.” В този текст е възприет последният, трети възглед, с уговорката, че самоубийсвени актове срещу военни лица или съоръжения в ситуация на гражданска война или чуждестранна окупация няма да бъдат разглеждани като актове на самоубийствен тероризъм.
Прегледът на изброените позиции разкрива няколко общи елемента. Най-напред, всички приемат, че при самоубийсвения тероризъм, смъртта на извърителя е предусловие за успеха на операцията; второ, че собственото унищожение е съзнателен, отговорен и информиран избор; и трето, че мисията е насочена срещу цивилни лица или обекти, или срещу военни обекти в ситуация на необявяване на война. На основа на тези общи елементи и в съгласие с моето виждане за тероризъм, тук се предлага следната дефиниция: самоубийсвеният тероризъм е преднамерено насилие, насочено към граждански лица или обекти, или към военни лица и съоръжения в невоенно време, целящо модифициране на поведението в желаната насока на мишена, по-широка от непосредствената, при което смъртта на извършителя е предусловия за успеха на операцията, а собственото унищожение е съзнателен, отговорен и информиран избор.
3. Дискусия
Изработването на определение е необходима предпоставка за анализа и оценката на самоубийствения тероризъм като едно от най-сериозните предизвикателства към сигурността, въпреки че допринася повече за идентифициране на неговите прояви и по-малко за разбирането и обяснението му. Остават редица спорни въпроси, които накратко могат да се резюмират по следния начин: могат ли да се окачествят самоубийствени атаки срещу полицейски сили на противника във военно и невоенно време като теорористични? В условията на така наречените „нови войни”, които се отличават от класическото разбиране за войната, самоубийствените атаки ще се смятат ли за терористични? Каква е ролята на възприятията в определянето на даден самоубийствен акт като терористичен или респективно, като военен, и възможно ли е да се преодолее разликата във възприятията така, че да бъде изработено единно определение на този феномен? Какви са факторите, които го пораждат и подхранват? И най-сетне, в съвременните форми на въоръжено противопоставяне, където няма ясна демаркационна линия и точно определен противник, какви стратегии могат да доведат до неговото ограничаване и контрол?
Imai Ruykichi. Weapons of mass destruction: mayor wars, regional conflicts and terrorism. Asia Pacific Review, Vol.9,N 1, 2002
Използвани са данни от Gunaratna, Roham. Suicide Terrorism: A Global Threat. Janes Intelligence Review, April 2000; Reuter, Christoph, My life as a Weapon: A Modern History of Suicide Bo,bing, Princeton, NJ, Princetonn University Press, 2004, Bloom, Mia, Dying to Kill: The Global Pehnomenon of Suicide Terrorism. NY, Colomnia University Press, 2005
Schweitzer Y. Suicide Bombing: The Ultimate Weapon? 2002, 7 August. Available from: http://www.ict.org.il/articles/articledet.cfm?articleid=373. Last visited on 23.01.2005; Zedalis D.D. Female suicide bombers. 2004. Available from: http://www.carlisle.army.mil/ssi/pdffiles/00373.pdf. Last visited on 23.01.2005.
Laqueur Walter. 2003. La guerra sin fin. Ediciones Destino. Madrid 125
Cronin, Kurth. Terrorist and Suicide Attacks. CRS Report for Congress, RL32059, Auguat, 28, 2003. www.fas.org/irp/RL32058.pdf
Attran, Scott. Individual Facotors in Suicide Terrorism. Science, April 2, 2004, pp. 47-49, www.sciencemag.org/sgi/data/304/5667/47/DC1/1
Последните самоубийсвени атентати на тероторията на страната датират от 13 век, а тяхното авторстсво принадлежи на assasins.
Attran, Scott. Individual Facotors in Suicide Terrorism. Science, April 2, 2004, pp. 47-49, www.sciencemag.org/sgi/data/304/5667/47/DC1/1
The Pew Research Center for People and Press. An Year After Iraq:Mistrust of America in Europe Even Higher, Muslim Anger Persist. March, 16, 2004, http://people-press.org/reports/display.php3?ReportID=2006
Krueger, Alan and Jitka Malechkova. 2002. Education, Poverty, Political Violence and Terrorism: Is there a Casual Connection?NBER Working Paper N9047, Cambridge, MA< National Bueau of Economic Research.
Harrison, Mark. An Economist looks at suicide terrorism, Draft 20 January 2004, p. 1.
Bonsignore, Ezio. Of Terrorists and Suicides. Military Technology 10/2007
Almog Doron. Comulative deterrence and war on terrorism. Winter-Spring 2004. copyright Doron Almog
Hoffman, Bruce. The logic of Suicide Terrorsm. The Atlantic.com http://www.theatlantic.com/doc/200306/hoffman
Hoffman, Bruce. The logic of Suicide Terrorsm. The Atlantic.com http://www.theatlantic.com/doc/200306/hoffman
Bergen Peter. The Bin Laden Trial: what did we learned. In Studies in Conflict &Terrirism, 25, рр. 429-434
Scott Atran. Genesis of the suicide terrorism. In Review Social science, 7 March 2003,
vol. 29, science, www.sciencemag.org, посетена за последен път на 10 май 2006 година
Rohan Guanaratna. Suicide terrorism: a global threat. Jane’s Intelligence review, 20,
October 2000, http//www.janes.com/security/international_security/news/usscole/iir001020_1_n.shtml, посетена за последен път на 10 май 2006 година
Bruce Hoffman, The logic of the suicide terrorism. The Athlantic Monthly, June, 2003. p. 5.
Yoram Schweitzer. Suicide terrorism: development and characteristics.
A lecture deliveres in the international conference on countering suicide terrorism at International policy institute for counter-terrorism, Herzeliya, Israel, February 2000
Bloom, Mia. 2005. Dying To Kill: The Allure of Suicide Terror. P. 76, University of Colombia Press.
Suicide terrorism: a global threat. http://www.janes.com/security/international_security/news/usscole/jir001020_1_n.shtml
Bunker, Robert and John Sullivan. Suicide Bombings in Operation Iraqi Freedom. Military Review, January – February 2005, pp. 69-79
Татяна Дронзина
(текст на научния доклад на Татяна Дронзина представен на Научната конференция на тема „Тероризъм, медии, сигурност”, организирана от Департамента по масови комуникации на НБУ, 19 ноември 2007)
В този скромен текст се прави опит да се очертаят основните предизвикателства пред определянето, анализа и оценката са самоубийсвения тероризъм. Статията се състои от две части: първата аргументира важността на проблема, който все повече се възприема като едно от най-зрелищните предизвикателства пред сигурността, а втората маркира основните тенденции в дефинирането му и предлага работно определение.
1. Актуалност на проблема
Като една от новите заплахи за сигурността, самоубийственият тероризъм е предмет на нарастващ академичен и политически интерес. За това допринасят редица фактори, един от които е утвърждаващото се разбиране, че този вид тероризъм променя основно визията за националната и международната сигурност доказвайки, че днес масовото унищожение е напълно възможно и без притежаване на оръжия за масово унищожение и че самото понятие за тях трябва да бъде дълбоко преосмислено. Без да разполагат с високи технологии и скъпоструващи ресурси, организации, способни да мотивират няколко десетки мъже и жени да жертват живота си доброволно и съзнателно, причинявайки смъртта на други човешки същества, се утвърждават като ефективни актьори на сцената на вътрешните и международните отношения; актьори, които не само привличат вниманието на общественото мнение, но и влияят забележимо на процеса на вземане на политически решения. Готовността на терористите самоубийци да се разделят със собствения живот, отнемайки живота на други e напълно достатъчна, за да превърне обикновени самолети на гражданската авиация в оръжие за масово унищожение с огромен деструктивен ефект: атаките срещу Световния търговски център и Пентагона отнемат живота на 5000 души, а силата на удара срещу кулите-близнаци се равнява на силата на експлозия на конвенционална бомба с 400 000 паунда тротилов еквивалент, колкото е мощността (0,2 килотона) на първата неуспешна ядрена бомба, взривена в Тринити, Аламо Гордо. Самоубийствените атаки налагат преосмисляне на концепцията за сигурността и защото формират ситуация без ясна демаркационна линия и идентифициран противник, в която практически всяка точка може да стане обект на нападение.
Географията на самоубийствения тероризъм традиционно обхваща Средния изток, Южна и Централна Азия. Като се има предвид една от основните му особености, а именно, че страната на произхода не съвпада задължително със страната на извършването на акта, под „география на самоубийствения тероризъм” тук ще се разбира зоната, съставена както от страната на произхода, така и от страната на осъществяване на самоубийствената атака. В този смисъл географията на самоубийствения тероризъм обхваща, освен посочените райони, още Африка, Латинска Америка, САЩ и Западна Европа и практически може да включи всяка точка от света. От началото на 80-те години до края на 2005 година, самоубийсвени атаки са били осъществявани в Афганистан, Аржентина, Великобритания, Египет, Индия, Индонезия, Ирак, Израел, Кения, Ливан, Мароко, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Тунис, Танзания, Турция, Хърватска, САЩ, Узбекистан, Западния бряг и ивицата Газа, Йемен.
Съществуват спорове относно броя на организациите, които използват самоубийствен тероризъм. Това се дължи от една страна, на тяхната динамична природа (сливане, обединение, изчезване), а от друга - на технически трудности, свързани с факта, че при извършването на терористичен акт обикновено поемащите отговорност винаги са повече от един. Освен това, идентифицирани са самоубийсвтени терористични актове осъществени от лица, които не членуват в организации, което поражда трудности при идентифициране на точните извършители. На посочената по-долу таблица се намират имената на организациите, които към 2000 година практикуват самоубийствен тероризъм, заедно с обозначаването на страната, където са извършени атаките и техния брой:
Организации, практикуващи самоубийствен тероризъм и брой самоубийствени атаки (1980-2000)
Организация Страна Брой
Тамилски тигри Шри Ланка и Индия 168
Хисбулла и просирийски групировки Ливан, Кулейт и Аржентина 52
Хамас Израел 22
Кюрдска работническа партия Турция 15
Палестински ислямски джихад израел 8
Ал Кайда Източна Африка 2
Египетски ислямки джихад Хърватска 1
Ислямска група Пакистан 1
Барбар Кхалса Интернешанъл Индия 1
Въоръжена ислямска група Алжир 1
Източник: Radu, Michael. Terrorism after the cold war: trends and challenges. 2002. Published in Elsevier, Science Limited on behalf of Foreign Policy Research Institute. (279), по данни на Jane’s
По различни данни, към 2006 година поне 13 религиозни и светски терористични групи използват самоубийствен тероризъм като тактиката срещу собствените или чуждите правителства. Тези организации са както следва: Ислямското съпротивително движение Хамас и Палестински ислямски джихад (Окупираните територии), Народен Форнт за освобождение на Палестина и Бригадите Мъченици от Ал Акса, (Палестина); Хисбулла (Ливан), Етипетски ислямски джихад и Ислямска група (Египет), Въоръжена ислямска група (Алжир), Barbar Khalsa International (Индия), Тамилските тигри за освобождение на Еллам (Шри Ланка); Кюрдската работническа партия (Турция), чеченската съпротива и международната мрежа на Ал Кайда. Според други данни броят им варира от 10 до 17, като Laqueur сочи цифрата 16.
Самоубийствените атаки са най-леталния вид тероризъм. Съгласно доклада „Терористични и самоубийствени атаки” изготвен през 2003 година за Конгреса на САЩ, те съставляват 3% от всички терористични мисии, но са причинили почти половината от всички загуби (смъртни случаи). В периода 2000 – 2003 година са извършени около 300 самоубийствени нападения, които са довели до смъртта на 5700 души в 17 страни, като броят на ранените се изчислява с хиляди. Третият фактор, който определя интереса към самоубийствените атентати е обстоятелството, че бележат тенденция към нарастване - през 2003 година са осъществени 98 самоубийсвени мисии, което е повече от всяка друга от предишните години. На четвърто място следва да се подчертае, че самоубийсвеният тероризъм се разгръща с най-голяма сила там, където се изразходват най-мното средства за военно справяне с него - повече от самоубийсвените атаки през 2003 година се осъществяват в Ирак, въпреки размера на американското военно присъствие там, и въпреки отсъствието на културни предпоставки и скорошни исторически прецеденти. Независимо от значителния бюджет за борба срещу тероризма (165 милиарда долара), десетте атентатори самоубийци за първите три месеца на 2004 година в Ирак отнеха живота на над 400 човека и раниха стотици други; това са най-големте загуби причинявани някога в рамките на тридесет и един последователни календарни дни. На пето място трябва да се изстъкне все по-целенасоченият характер на самоубийствените атаки и все по-утвърджващата се представа за тях като наказание или възмездие. Тази идея има силно въздействие върху общественото мнение и неговата подкрепа или липса на подкрепа за определени политикии; основателна или не, тя го прави „най-дестабилизиращата политически и изтощаващата психически форма на тероризъм”. През първите три месеца на 2004 година 26 успешни самоубийсвтени атаки поразяват мишени в шест страни – съюзници на НАТО, като 2 атаки се провеждат в Афганистан, 10 - в Ирак, 8 - в Израел, 1 - в Турция, а поне 5 женски самоубийствени атаки са организирани в Узбекистан (данните за тази страна не могат да се смятата за сигурни, тъй като не могат да бъдат надеждно проверени). На следващо място, самоубийсвените атаки се очертават като ефективно оръжие, което влияе на процеса на вземане на решение във вътрешнен и международен план. Атентатите организирани от Хисбулла през 1983 година водят до изтегляне на американския и френския контингент от Ливан; чрез нарастващи по брой и интензивност самоубийсвени мисии Хамас и Палестински ислямски джихад успешно подкопават мирния процес, основа на който е Междинното споразумение от Осло и се противопоставят на нарастващото влияние на ООП като лидер на процеса; самоубийсвените атаки на Организацията за освобождение на Еелам допринасят за утвърждаване на тамилската автономия; самоубийсвените нападения през пролетта на 2003 година в Саудитска Арабия драстично намаляват военното и гражданското присъствие на САЩ в страната; атентатът в Мадрид от 11 март оказва решително влияние върху изхода на изборите, въпреки че терористичният аспект е разделен във времето от самоубийсвения. Самоубийствените атантати се утвърждават като опасно предизвикателство през сигурността и поради факта, че се радват на нарастваща популярност и подкрепа. Според данни от изследване на Pew Research Center проведено през 2004 година, около половината от пакистанците, както и значителна част от населенията на мюсюлмански страни, смятани традиционно за умерени (например Мароко и Йордания), ги подкрепят като начин за противопоставяне на военната интервенция на САЩ в Ирак и на израелската в Палестина. Изследване, проведено в Окупираните територии през 2001 година сред 1348 респонденти показва, че 53% от анкетираните се противопоставят на използването на тероризма за политически цели , но в същото време 62% смятат, че самоубийствените атаки допринасят повече за правата на палестинците отколкото всички дипломатически усилия; същото мнозинство се противопоставя на „войната срещу тероризма даже ако тя бъде подкрепена от ООН”. Не по-малко от 82% изразяват подкрепа за атаки срещу израелски цели и вярват, че самоубийствени атаки срещу израелски цивилни не трябва да бъдат окачествявани като тероризъм, като подкрепата за политическото насилие не се корелира позитивно нито с образователния, нито с професионалния статус на респондентите. Нарастването на интереса към самоубийсвения тероризъм и дискусията за начините на справяне с него привлича вниманието и защото традиционните инструменти, познати от епохата на студената война като сдържането, не са ефективни. Класическата парадигма на ядреното противопоставяне, основана на разбирането, че съдържането ще бъде успешно докато страните вярват, че цената на война е сигурно взаимно изтребление, не са ефективни в случая на глобалния тероризъм. Не би трябвало да се пропуска и друго обстоятелство, което провокира интереса към изследването на самоубийствения тероризъм - с пълното си пренебрежение към човешкия живот, който е основна ценност във всички известни култури, той прави невъзможен всеки предполагаем диалог. Освен това, по думите на Ezio Bonsignore, “в по-широк, политически смисъл (ако тази дума може въобще да бъде полезна в подобен контекст), терористите самоубийци изцяло разрушават традиционния баланс между егоистичния интерес и страхът от смъртта, върху които властта при всички държави или други форми на управление, независимо от своята природа и религията, се основава. Управляемостта е възможна само ако аспирациите на субектите и техните желания са ограничени от страха от официални репресивни мерки, последната от които е физическото елиминиране.” Най-сетне, интересът към изследването на самоубийствения тероризъм се провокира и от факта, че неговата превенция, въпреки че не е невъзможна, е доста трудна поради факта, че извършителите обикновено са добре интегрирани в своите общности, мобилни са и като правило могат да изберат подходящият момент за осъществяване на акцията така, че да причинят най-големи поражения и най-голям брой човешки жертви. Според Bruce Hoffman, терористите самоубийци са гъвкави и креативни в осъществяването на своите мисии. Неговото заключение е, че защитата срещу човек, който е решил да се самодетонира е много по-трудна отколкото срещу взривно устройство с часовников механизъм заложено на многолюдно място, тъй като тази „човешка оръжейна система” може да промени в последната минута намеренията и плановете си и така да преодолее мерките за сигурност. Самоубийствените операции са по-прости и лесни за осъществяване от всеки друг вид тъй като при тях не стои основният въпрос, определящ успеха на всяко въоръжено действие: изтеглянето на извършителя, и поради това са много по-евтини. Цената на операция с участието на един човек рядко надвишава 150 долара; според изчисления на експерти, разходите по операцията за взривяването на бомба в Международния търговски център през 1993 година, при която бяха убити 6 човека и причинени половин милиард долара щети, възлизат на 3000 долара ; отново според експертно мнение, тя щеше да поевтинее в пъти, ако беше избрана тактиката на самоубийсвената атака.
2. Състояние на академичния дебат
С понятието самоубийствен тероризъм се обозначава широка гама от насилствени действия свързани с едновременното отнемане на собствения и чуждия живот. В академичния дебат съществуват различни определения, които повече или по-малко се радват на консенсус за това какво е самоубийственият тероризъм, но страдат от дълбоки противоречия в опита си да дефинират самоубийствения тероризъм. Според Scott Atran този вид терористично действие се характеризира с преднамерено използване на саморазрушаващи се човешки същества против не бойци – в общия случай –срещу гражданско население - за да се постигне политическа промяна. По негово мнение, въпреки че самоубийсвената атака цели физическо унищожаване на първоначално набелязаната мишена, тя се използва най-вече като оръжие за психологическа война, насочено към по-широка аудитория. Основна мишена не са убитите и засегнатите от нападението, а неговите свидетели: „собствените информационни средства на врага разширяват ефекта на атаката в посока към населението.” „Чрез индоктриниране и обучение, и под ръководството на харизматични лидери, самоподдържащи се самоубийствени ядра канализират прекомерни религиозни или политически чувства на хората в емоционално свързана група чрез фиктивно родство, които по свое желание избират да умрат зрелищно един за друг и за онова, което се възприема като общо благо за облекчаване на политическите и социалните реалности на общността”. По мнението на Rohan Guanaratna самоубийственият тероризъм може да бъде дефиниран най-широко като готовност да се пожертва собствения живот в опита да се разруши една мишена за да се постигне определена политическа цел: „целта на психологически и физически тренираният за война терорист е да умре докато унищожава мишените на врага.” Според Hoffman, самоубийсвеният тероризъм е акт който „въвежда заслужаваща внимание особеност в генерализираната система на обмена”; той „цели да радикализира света чрез жертва, докато системата цели да реализира света чрез сила.” Според него актовете на самоубийсвен тероризъм, особено когато актьорът приема своята собствена смърт като даденост, отправят предизвикателство пред нашето понятие за човешка рационалност като такава.” На свой ред, Schweitzer определя самоубийствения тероризъм като политически мотивирано насилствено нападение извършено от самосъзнателен индивид (или индивиди) които активно и целенасочено причиняват своята собствена смърт чрез взривяване заедно с избраната мишена. Сигурната смърт на извършителя е предусловие за успеха на неговата мисия. Самият извършител, в съответствие с преобладаващите обстоятелства, избира времето и мястото да осъществи експлозията така, че тя да причини максимални жертви. Определянето на терористичната атака като самоубийствена зависи преди всичко от това дали извършителят е загинал. Неговата смърт е ключова за успеха на атаката; той е информиран предварително за това. Този аспект подчертава и Mia Bloom, според която самоубийственият тероризъм може да бъде определен като насилствена, политически мотивирана атака, преднамерено осъществявана в състояние на яснота от страна на субекта който се самовзривява заедно с избраната цел, като предварително обмислената смърт е предусловие за успеха на атаката. Според специализираната в областта на сигурността организация Jane’s самоубийственият тероризъм е готовността да се пожертва собствения живот в процеса на разрушаване или в опита да се разруши дадена мишена, за да се постигне напредък по пътя към някаква политическа цел. Целта на психологически и физически тренираните терористи е да умрат като разрушат вражеската мишена. Както може да се види, въпросът за мишената е ключов и при определянето на самоубийсвения тероризъм; при някои от посочените определения тя не се специфицира; при други е определена като граждански населения или съоръжения, а според трети всеки самоубийствен акт, в това число и срещу военни мишени, следва да бъде окачествяван като терористичен: „Самоубийствен тероризъм е акт на самодетониране при който се прави опит да се убие (разруши) или нарани (увреди) дадена мишена. Мишената може да бъде военна, цивилна, или военна и цивилна едновременно. Като цяло, убийството и физическата деструкция е по-маловажна от генерираният от акта терор.” В този текст е възприет последният, трети възглед, с уговорката, че самоубийсвени актове срещу военни лица или съоръжения в ситуация на гражданска война или чуждестранна окупация няма да бъдат разглеждани като актове на самоубийствен тероризъм.
Прегледът на изброените позиции разкрива няколко общи елемента. Най-напред, всички приемат, че при самоубийсвения тероризъм, смъртта на извърителя е предусловие за успеха на операцията; второ, че собственото унищожение е съзнателен, отговорен и информиран избор; и трето, че мисията е насочена срещу цивилни лица или обекти, или срещу военни обекти в ситуация на необявяване на война. На основа на тези общи елементи и в съгласие с моето виждане за тероризъм, тук се предлага следната дефиниция: самоубийсвеният тероризъм е преднамерено насилие, насочено към граждански лица или обекти, или към военни лица и съоръжения в невоенно време, целящо модифициране на поведението в желаната насока на мишена, по-широка от непосредствената, при което смъртта на извършителя е предусловия за успеха на операцията, а собственото унищожение е съзнателен, отговорен и информиран избор.
3. Дискусия
Изработването на определение е необходима предпоставка за анализа и оценката на самоубийствения тероризъм като едно от най-сериозните предизвикателства към сигурността, въпреки че допринася повече за идентифициране на неговите прояви и по-малко за разбирането и обяснението му. Остават редица спорни въпроси, които накратко могат да се резюмират по следния начин: могат ли да се окачествят самоубийствени атаки срещу полицейски сили на противника във военно и невоенно време като теорористични? В условията на така наречените „нови войни”, които се отличават от класическото разбиране за войната, самоубийствените атаки ще се смятат ли за терористични? Каква е ролята на възприятията в определянето на даден самоубийствен акт като терористичен или респективно, като военен, и възможно ли е да се преодолее разликата във възприятията така, че да бъде изработено единно определение на този феномен? Какви са факторите, които го пораждат и подхранват? И най-сетне, в съвременните форми на въоръжено противопоставяне, където няма ясна демаркационна линия и точно определен противник, какви стратегии могат да доведат до неговото ограничаване и контрол?
Imai Ruykichi. Weapons of mass destruction: mayor wars, regional conflicts and terrorism. Asia Pacific Review, Vol.9,N 1, 2002
Използвани са данни от Gunaratna, Roham. Suicide Terrorism: A Global Threat. Janes Intelligence Review, April 2000; Reuter, Christoph, My life as a Weapon: A Modern History of Suicide Bo,bing, Princeton, NJ, Princetonn University Press, 2004, Bloom, Mia, Dying to Kill: The Global Pehnomenon of Suicide Terrorism. NY, Colomnia University Press, 2005
Schweitzer Y. Suicide Bombing: The Ultimate Weapon? 2002, 7 August. Available from: http://www.ict.org.il/articles/articledet.cfm?articleid=373. Last visited on 23.01.2005; Zedalis D.D. Female suicide bombers. 2004. Available from: http://www.carlisle.army.mil/ssi/pdffiles/00373.pdf. Last visited on 23.01.2005.
Laqueur Walter. 2003. La guerra sin fin. Ediciones Destino. Madrid 125
Cronin, Kurth. Terrorist and Suicide Attacks. CRS Report for Congress, RL32059, Auguat, 28, 2003. www.fas.org/irp/RL32058.pdf
Attran, Scott. Individual Facotors in Suicide Terrorism. Science, April 2, 2004, pp. 47-49, www.sciencemag.org/sgi/data/304/5667/47/DC1/1
Последните самоубийсвени атентати на тероторията на страната датират от 13 век, а тяхното авторстсво принадлежи на assasins.
Attran, Scott. Individual Facotors in Suicide Terrorism. Science, April 2, 2004, pp. 47-49, www.sciencemag.org/sgi/data/304/5667/47/DC1/1
The Pew Research Center for People and Press. An Year After Iraq:Mistrust of America in Europe Even Higher, Muslim Anger Persist. March, 16, 2004, http://people-press.org/reports/display.php3?ReportID=2006
Krueger, Alan and Jitka Malechkova. 2002. Education, Poverty, Political Violence and Terrorism: Is there a Casual Connection?NBER Working Paper N9047, Cambridge, MA< National Bueau of Economic Research.
Harrison, Mark. An Economist looks at suicide terrorism, Draft 20 January 2004, p. 1.
Bonsignore, Ezio. Of Terrorists and Suicides. Military Technology 10/2007
Almog Doron. Comulative deterrence and war on terrorism. Winter-Spring 2004. copyright Doron Almog
Hoffman, Bruce. The logic of Suicide Terrorsm. The Atlantic.com http://www.theatlantic.com/doc/200306/hoffman
Hoffman, Bruce. The logic of Suicide Terrorsm. The Atlantic.com http://www.theatlantic.com/doc/200306/hoffman
Bergen Peter. The Bin Laden Trial: what did we learned. In Studies in Conflict &Terrirism, 25, рр. 429-434
Scott Atran. Genesis of the suicide terrorism. In Review Social science, 7 March 2003,
vol. 29, science, www.sciencemag.org, посетена за последен път на 10 май 2006 година
Rohan Guanaratna. Suicide terrorism: a global threat. Jane’s Intelligence review, 20,
October 2000, http//www.janes.com/security/international_security/news/usscole/iir001020_1_n.shtml, посетена за последен път на 10 май 2006 година
Bruce Hoffman, The logic of the suicide terrorism. The Athlantic Monthly, June, 2003. p. 5.
Yoram Schweitzer. Suicide terrorism: development and characteristics.
A lecture deliveres in the international conference on countering suicide terrorism at International policy institute for counter-terrorism, Herzeliya, Israel, February 2000
Bloom, Mia. 2005. Dying To Kill: The Allure of Suicide Terror. P. 76, University of Colombia Press.
Suicide terrorism: a global threat. http://www.janes.com/security/international_security/news/usscole/jir001020_1_n.shtml
Bunker, Robert and John Sullivan. Suicide Bombings in Operation Iraqi Freedom. Military Review, January – February 2005, pp. 69-79
Абонамент за:
Публикации (Atom)
