Материал1

САМОУБИЙСВЕН ТЕРОРИЗЪМ: ДЕФИНИЦИЯ И КАТЕГОРИИ НА АНАЛИЗА

Татяна Дронзина

(текст на научния доклад на Татяна Дронзина представен на Научната конференция на тема „Тероризъм, медии, сигурност”, организирана от Департамента по масови комуникации на НБУ, 19 ноември 2007)

В този скромен текст се прави опит да се очертаят основните предизвикателства пред определянето, анализа и оценката са самоубийсвения тероризъм. Статията се състои от две части: първата аргументира важността на проблема, който все повече се възприема като едно от най-зрелищните предизвикателства пред сигурността, а втората маркира основните тенденции в дефинирането му и предлага работно определение.

1. Актуалност на проблема
Като една от новите заплахи за сигурността, самоубийственият тероризъм е предмет на нарастващ академичен и политически интерес. За това допринасят редица фактори, един от които е утвърждаващото се разбиране, че този вид тероризъм променя основно визията за националната и международната сигурност доказвайки, че днес масовото унищожение е напълно възможно и без притежаване на оръжия за масово унищожение и че самото понятие за тях трябва да бъде дълбоко преосмислено. Без да разполагат с високи технологии и скъпоструващи ресурси, организации, способни да мотивират няколко десетки мъже и жени да жертват живота си доброволно и съзнателно, причинявайки смъртта на други човешки същества, се утвърждават като ефективни актьори на сцената на вътрешните и международните отношения; актьори, които не само привличат вниманието на общественото мнение, но и влияят забележимо на процеса на вземане на политически решения. Готовността на терористите самоубийци да се разделят със собствения живот, отнемайки живота на други e напълно достатъчна, за да превърне обикновени самолети на гражданската авиация в оръжие за масово унищожение с огромен деструктивен ефект: атаките срещу Световния търговски център и Пентагона отнемат живота на 5000 души, а силата на удара срещу кулите-близнаци се равнява на силата на експлозия на конвенционална бомба с 400 000 паунда тротилов еквивалент, колкото е мощността (0,2 килотона) на първата неуспешна ядрена бомба, взривена в Тринити, Аламо Гордо. Самоубийствените атаки налагат преосмисляне на концепцията за сигурността и защото формират ситуация без ясна демаркационна линия и идентифициран противник, в която практически всяка точка може да стане обект на нападение.
Географията на самоубийствения тероризъм традиционно обхваща Средния изток, Южна и Централна Азия. Като се има предвид една от основните му особености, а именно, че страната на произхода не съвпада задължително със страната на извършването на акта, под „география на самоубийствения тероризъм” тук ще се разбира зоната, съставена както от страната на произхода, така и от страната на осъществяване на самоубийствената атака. В този смисъл географията на самоубийствения тероризъм обхваща, освен посочените райони, още Африка, Латинска Америка, САЩ и Западна Европа и практически може да включи всяка точка от света. От началото на 80-те години до края на 2005 година, самоубийсвени атаки са били осъществявани в Афганистан, Аржентина, Великобритания, Египет, Индия, Индонезия, Ирак, Израел, Кения, Ливан, Мароко, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Тунис, Танзания, Турция, Хърватска, САЩ, Узбекистан, Западния бряг и ивицата Газа, Йемен.
Съществуват спорове относно броя на организациите, които използват самоубийствен тероризъм. Това се дължи от една страна, на тяхната динамична природа (сливане, обединение, изчезване), а от друга - на технически трудности, свързани с факта, че при извършването на терористичен акт обикновено поемащите отговорност винаги са повече от един. Освен това, идентифицирани са самоубийсвтени терористични актове осъществени от лица, които не членуват в организации, което поражда трудности при идентифициране на точните извършители. На посочената по-долу таблица се намират имената на организациите, които към 2000 година практикуват самоубийствен тероризъм, заедно с обозначаването на страната, където са извършени атаките и техния брой:

Организации, практикуващи самоубийствен тероризъм и брой самоубийствени атаки (1980-2000)

Организация Страна Брой
Тамилски тигри Шри Ланка и Индия 168
Хисбулла и просирийски групировки Ливан, Кулейт и Аржентина 52
Хамас Израел 22
Кюрдска работническа партия Турция 15
Палестински ислямски джихад израел 8
Ал Кайда Източна Африка 2
Египетски ислямки джихад Хърватска 1
Ислямска група Пакистан 1
Барбар Кхалса Интернешанъл Индия 1
Въоръжена ислямска група Алжир 1
Източник: Radu, Michael. Terrorism after the cold war: trends and challenges. 2002. Published in Elsevier, Science Limited on behalf of Foreign Policy Research Institute. (279), по данни на Jane’s

По различни данни, към 2006 година поне 13 религиозни и светски терористични групи използват самоубийствен тероризъм като тактиката срещу собствените или чуждите правителства. Тези организации са както следва: Ислямското съпротивително движение Хамас и Палестински ислямски джихад (Окупираните територии), Народен Форнт за освобождение на Палестина и Бригадите Мъченици от Ал Акса, (Палестина); Хисбулла (Ливан), Етипетски ислямски джихад и Ислямска група (Египет), Въоръжена ислямска група (Алжир), Barbar Khalsa International (Индия), Тамилските тигри за освобождение на Еллам (Шри Ланка); Кюрдската работническа партия (Турция), чеченската съпротива и международната мрежа на Ал Кайда. Според други данни броят им варира от 10 до 17, като Laqueur сочи цифрата 16.
Самоубийствените атаки са най-леталния вид тероризъм. Съгласно доклада „Терористични и самоубийствени атаки” изготвен през 2003 година за Конгреса на САЩ, те съставляват 3% от всички терористични мисии, но са причинили почти половината от всички загуби (смъртни случаи). В периода 2000 – 2003 година са извършени около 300 самоубийствени нападения, които са довели до смъртта на 5700 души в 17 страни, като броят на ранените се изчислява с хиляди. Третият фактор, който определя интереса към самоубийствените атентати е обстоятелството, че бележат тенденция към нарастване - през 2003 година са осъществени 98 самоубийсвени мисии, което е повече от всяка друга от предишните години. На четвърто място следва да се подчертае, че самоубийсвеният тероризъм се разгръща с най-голяма сила там, където се изразходват най-мното средства за военно справяне с него - повече от самоубийсвените атаки през 2003 година се осъществяват в Ирак, въпреки размера на американското военно присъствие там, и въпреки отсъствието на културни предпоставки и скорошни исторически прецеденти. Независимо от значителния бюджет за борба срещу тероризма (165 милиарда долара), десетте атентатори самоубийци за първите три месеца на 2004 година в Ирак отнеха живота на над 400 човека и раниха стотици други; това са най-големте загуби причинявани някога в рамките на тридесет и един последователни календарни дни. На пето място трябва да се изстъкне все по-целенасоченият характер на самоубийствените атаки и все по-утвърджващата се представа за тях като наказание или възмездие. Тази идея има силно въздействие върху общественото мнение и неговата подкрепа или липса на подкрепа за определени политикии; основателна или не, тя го прави „най-дестабилизиращата политически и изтощаващата психически форма на тероризъм”. През първите три месеца на 2004 година 26 успешни самоубийсвтени атаки поразяват мишени в шест страни – съюзници на НАТО, като 2 атаки се провеждат в Афганистан, 10 - в Ирак, 8 - в Израел, 1 - в Турция, а поне 5 женски самоубийствени атаки са организирани в Узбекистан (данните за тази страна не могат да се смятата за сигурни, тъй като не могат да бъдат надеждно проверени). На следващо място, самоубийсвените атаки се очертават като ефективно оръжие, което влияе на процеса на вземане на решение във вътрешнен и международен план. Атентатите организирани от Хисбулла през 1983 година водят до изтегляне на американския и френския контингент от Ливан; чрез нарастващи по брой и интензивност самоубийсвени мисии Хамас и Палестински ислямски джихад успешно подкопават мирния процес, основа на който е Междинното споразумение от Осло и се противопоставят на нарастващото влияние на ООП като лидер на процеса; самоубийсвените атаки на Организацията за освобождение на Еелам допринасят за утвърждаване на тамилската автономия; самоубийсвените нападения през пролетта на 2003 година в Саудитска Арабия драстично намаляват военното и гражданското присъствие на САЩ в страната; атентатът в Мадрид от 11 март оказва решително влияние върху изхода на изборите, въпреки че терористичният аспект е разделен във времето от самоубийсвения. Самоубийствените атантати се утвърждават като опасно предизвикателство през сигурността и поради факта, че се радват на нарастваща популярност и подкрепа. Според данни от изследване на Pew Research Center проведено през 2004 година, около половината от пакистанците, както и значителна част от населенията на мюсюлмански страни, смятани традиционно за умерени (например Мароко и Йордания), ги подкрепят като начин за противопоставяне на военната интервенция на САЩ в Ирак и на израелската в Палестина. Изследване, проведено в Окупираните територии през 2001 година сред 1348 респонденти показва, че 53% от анкетираните се противопоставят на използването на тероризма за политически цели , но в същото време 62% смятат, че самоубийствените атаки допринасят повече за правата на палестинците отколкото всички дипломатически усилия; същото мнозинство се противопоставя на „войната срещу тероризма даже ако тя бъде подкрепена от ООН”. Не по-малко от 82% изразяват подкрепа за атаки срещу израелски цели и вярват, че самоубийствени атаки срещу израелски цивилни не трябва да бъдат окачествявани като тероризъм, като подкрепата за политическото насилие не се корелира позитивно нито с образователния, нито с професионалния статус на респондентите. Нарастването на интереса към самоубийсвения тероризъм и дискусията за начините на справяне с него привлича вниманието и защото традиционните инструменти, познати от епохата на студената война като сдържането, не са ефективни. Класическата парадигма на ядреното противопоставяне, основана на разбирането, че съдържането ще бъде успешно докато страните вярват, че цената на война е сигурно взаимно изтребление, не са ефективни в случая на глобалния тероризъм. Не би трябвало да се пропуска и друго обстоятелство, което провокира интереса към изследването на самоубийствения тероризъм - с пълното си пренебрежение към човешкия живот, който е основна ценност във всички известни култури, той прави невъзможен всеки предполагаем диалог. Освен това, по думите на Ezio Bonsignore, “в по-широк, политически смисъл (ако тази дума може въобще да бъде полезна в подобен контекст), терористите самоубийци изцяло разрушават традиционния баланс между егоистичния интерес и страхът от смъртта, върху които властта при всички държави или други форми на управление, независимо от своята природа и религията, се основава. Управляемостта е възможна само ако аспирациите на субектите и техните желания са ограничени от страха от официални репресивни мерки, последната от които е физическото елиминиране.” Най-сетне, интересът към изследването на самоубийствения тероризъм се провокира и от факта, че неговата превенция, въпреки че не е невъзможна, е доста трудна поради факта, че извършителите обикновено са добре интегрирани в своите общности, мобилни са и като правило могат да изберат подходящият момент за осъществяване на акцията така, че да причинят най-големи поражения и най-голям брой човешки жертви. Според Bruce Hoffman, терористите самоубийци са гъвкави и креативни в осъществяването на своите мисии. Неговото заключение е, че защитата срещу човек, който е решил да се самодетонира е много по-трудна отколкото срещу взривно устройство с часовников механизъм заложено на многолюдно място, тъй като тази „човешка оръжейна система” може да промени в последната минута намеренията и плановете си и така да преодолее мерките за сигурност. Самоубийствените операции са по-прости и лесни за осъществяване от всеки друг вид тъй като при тях не стои основният въпрос, определящ успеха на всяко въоръжено действие: изтеглянето на извършителя, и поради това са много по-евтини. Цената на операция с участието на един човек рядко надвишава 150 долара; според изчисления на експерти, разходите по операцията за взривяването на бомба в Международния търговски център през 1993 година, при която бяха убити 6 човека и причинени половин милиард долара щети, възлизат на 3000 долара ; отново според експертно мнение, тя щеше да поевтинее в пъти, ако беше избрана тактиката на самоубийсвената атака.

2. Състояние на академичния дебат
С понятието самоубийствен тероризъм се обозначава широка гама от насилствени действия свързани с едновременното отнемане на собствения и чуждия живот. В академичния дебат съществуват различни определения, които повече или по-малко се радват на консенсус за това какво е самоубийственият тероризъм, но страдат от дълбоки противоречия в опита си да дефинират самоубийствения тероризъм. Според Scott Atran този вид терористично действие се характеризира с преднамерено използване на саморазрушаващи се човешки същества против не бойци – в общия случай –срещу гражданско население - за да се постигне политическа промяна. По негово мнение, въпреки че самоубийсвената атака цели физическо унищожаване на първоначално набелязаната мишена, тя се използва най-вече като оръжие за психологическа война, насочено към по-широка аудитория. Основна мишена не са убитите и засегнатите от нападението, а неговите свидетели: „собствените информационни средства на врага разширяват ефекта на атаката в посока към населението.” „Чрез индоктриниране и обучение, и под ръководството на харизматични лидери, самоподдържащи се самоубийствени ядра канализират прекомерни религиозни или политически чувства на хората в емоционално свързана група чрез фиктивно родство, които по свое желание избират да умрат зрелищно един за друг и за онова, което се възприема като общо благо за облекчаване на политическите и социалните реалности на общността”. По мнението на Rohan Guanaratna самоубийственият тероризъм може да бъде дефиниран най-широко като готовност да се пожертва собствения живот в опита да се разруши една мишена за да се постигне определена политическа цел: „целта на психологически и физически тренираният за война терорист е да умре докато унищожава мишените на врага.” Според Hoffman, самоубийсвеният тероризъм е акт който „въвежда заслужаваща внимание особеност в генерализираната система на обмена”; той „цели да радикализира света чрез жертва, докато системата цели да реализира света чрез сила.” Според него актовете на самоубийсвен тероризъм, особено когато актьорът приема своята собствена смърт като даденост, отправят предизвикателство пред нашето понятие за човешка рационалност като такава.” На свой ред, Schweitzer определя самоубийствения тероризъм като политически мотивирано насилствено нападение извършено от самосъзнателен индивид (или индивиди) които активно и целенасочено причиняват своята собствена смърт чрез взривяване заедно с избраната мишена. Сигурната смърт на извършителя е предусловие за успеха на неговата мисия. Самият извършител, в съответствие с преобладаващите обстоятелства, избира времето и мястото да осъществи експлозията така, че тя да причини максимални жертви. Определянето на терористичната атака като самоубийствена зависи преди всичко от това дали извършителят е загинал. Неговата смърт е ключова за успеха на атаката; той е информиран предварително за това. Този аспект подчертава и Mia Bloom, според която самоубийственият тероризъм може да бъде определен като насилствена, политически мотивирана атака, преднамерено осъществявана в състояние на яснота от страна на субекта който се самовзривява заедно с избраната цел, като предварително обмислената смърт е предусловие за успеха на атаката. Според специализираната в областта на сигурността организация Jane’s самоубийственият тероризъм е готовността да се пожертва собствения живот в процеса на разрушаване или в опита да се разруши дадена мишена, за да се постигне напредък по пътя към някаква политическа цел. Целта на психологически и физически тренираните терористи е да умрат като разрушат вражеската мишена. Както може да се види, въпросът за мишената е ключов и при определянето на самоубийсвения тероризъм; при някои от посочените определения тя не се специфицира; при други е определена като граждански населения или съоръжения, а според трети всеки самоубийствен акт, в това число и срещу военни мишени, следва да бъде окачествяван като терористичен: „Самоубийствен тероризъм е акт на самодетониране при който се прави опит да се убие (разруши) или нарани (увреди) дадена мишена. Мишената може да бъде военна, цивилна, или военна и цивилна едновременно. Като цяло, убийството и физическата деструкция е по-маловажна от генерираният от акта терор.” В този текст е възприет последният, трети възглед, с уговорката, че самоубийсвени актове срещу военни лица или съоръжения в ситуация на гражданска война или чуждестранна окупация няма да бъдат разглеждани като актове на самоубийствен тероризъм.
Прегледът на изброените позиции разкрива няколко общи елемента. Най-напред, всички приемат, че при самоубийсвения тероризъм, смъртта на извърителя е предусловие за успеха на операцията; второ, че собственото унищожение е съзнателен, отговорен и информиран избор; и трето, че мисията е насочена срещу цивилни лица или обекти, или срещу военни обекти в ситуация на необявяване на война. На основа на тези общи елементи и в съгласие с моето виждане за тероризъм, тук се предлага следната дефиниция: самоубийсвеният тероризъм е преднамерено насилие, насочено към граждански лица или обекти, или към военни лица и съоръжения в невоенно време, целящо модифициране на поведението в желаната насока на мишена, по-широка от непосредствената, при което смъртта на извършителя е предусловия за успеха на операцията, а собственото унищожение е съзнателен, отговорен и информиран избор.

3. Дискусия
Изработването на определение е необходима предпоставка за анализа и оценката на самоубийствения тероризъм като едно от най-сериозните предизвикателства към сигурността, въпреки че допринася повече за идентифициране на неговите прояви и по-малко за разбирането и обяснението му. Остават редица спорни въпроси, които накратко могат да се резюмират по следния начин: могат ли да се окачествят самоубийствени атаки срещу полицейски сили на противника във военно и невоенно време като теорористични? В условията на така наречените „нови войни”, които се отличават от класическото разбиране за войната, самоубийствените атаки ще се смятат ли за терористични? Каква е ролята на възприятията в определянето на даден самоубийствен акт като терористичен или респективно, като военен, и възможно ли е да се преодолее разликата във възприятията така, че да бъде изработено единно определение на този феномен? Какви са факторите, които го пораждат и подхранват? И най-сетне, в съвременните форми на въоръжено противопоставяне, където няма ясна демаркационна линия и точно определен противник, какви стратегии могат да доведат до неговото ограничаване и контрол?



Imai Ruykichi. Weapons of mass destruction: mayor wars, regional conflicts and terrorism. Asia Pacific Review, Vol.9,N 1, 2002
Използвани са данни от Gunaratna, Roham. Suicide Terrorism: A Global Threat. Janes Intelligence Review, April 2000; Reuter, Christoph, My life as a Weapon: A Modern History of Suicide Bo,bing, Princeton, NJ, Princetonn University Press, 2004, Bloom, Mia, Dying to Kill: The Global Pehnomenon of Suicide Terrorism. NY, Colomnia University Press, 2005
Schweitzer Y. Suicide Bombing: The Ultimate Weapon? 2002, 7 August. Available from: http://www.ict.org.il/articles/articledet.cfm?articleid=373. Last visited on 23.01.2005; Zedalis D.D. Female suicide bombers. 2004. Available from: http://www.carlisle.army.mil/ssi/pdffiles/00373.pdf. Last visited on 23.01.2005.
Laqueur Walter. 2003. La guerra sin fin. Ediciones Destino. Madrid 125
Cronin, Kurth. Terrorist and Suicide Attacks. CRS Report for Congress, RL32059, Auguat, 28, 2003. www.fas.org/irp/RL32058.pdf
Attran, Scott. Individual Facotors in Suicide Terrorism. Science, April 2, 2004, pp. 47-49, www.sciencemag.org/sgi/data/304/5667/47/DC1/1
Последните самоубийсвени атентати на тероторията на страната датират от 13 век, а тяхното авторстсво принадлежи на assasins.
Attran, Scott. Individual Facotors in Suicide Terrorism. Science, April 2, 2004, pp. 47-49, www.sciencemag.org/sgi/data/304/5667/47/DC1/1
The Pew Research Center for People and Press. An Year After Iraq:Mistrust of America in Europe Even Higher, Muslim Anger Persist. March, 16, 2004, http://people-press.org/reports/display.php3?ReportID=2006
Krueger, Alan and Jitka Malechkova. 2002. Education, Poverty, Political Violence and Terrorism: Is there a Casual Connection?NBER Working Paper N9047, Cambridge, MA< National Bueau of Economic Research.
Harrison, Mark. An Economist looks at suicide terrorism, Draft 20 January 2004, p. 1.
Bonsignore, Ezio. Of Terrorists and Suicides. Military Technology 10/2007
Almog Doron. Comulative deterrence and war on terrorism. Winter-Spring 2004. copyright Doron Almog
Hoffman, Bruce. The logic of Suicide Terrorsm. The Atlantic.com http://www.theatlantic.com/doc/200306/hoffman
Hoffman, Bruce. The logic of Suicide Terrorsm. The Atlantic.com http://www.theatlantic.com/doc/200306/hoffman
Bergen Peter. The Bin Laden Trial: what did we learned. In Studies in Conflict &Terrirism, 25, рр. 429-434
Scott Atran. Genesis of the suicide terrorism. In Review Social science, 7 March 2003,
vol. 29, science, www.sciencemag.org, посетена за последен път на 10 май 2006 година
Rohan Guanaratna. Suicide terrorism: a global threat. Jane’s Intelligence review, 20,
October 2000, http//www.janes.com/security/international_security/news/usscole/iir001020_1_n.shtml, посетена за последен път на 10 май 2006 година
Bruce Hoffman, The logic of the suicide terrorism. The Athlantic Monthly, June, 2003. p. 5.
Yoram Schweitzer. Suicide terrorism: development and characteristics.
A lecture deliveres in the international conference on countering suicide terrorism at International policy institute for counter-terrorism, Herzeliya, Israel, February 2000
Bloom, Mia. 2005. Dying To Kill: The Allure of Suicide Terror. P. 76, University of Colombia Press.
Suicide terrorism: a global threat. http://www.janes.com/security/international_security/news/usscole/jir001020_1_n.shtml
Bunker, Robert and John Sullivan. Suicide Bombings in Operation Iraqi Freedom. Military Review, January – February 2005, pp. 69-79